Алмутенът – Ангелът пазител в хороскопа

Както вероятно ви е известно, в съвременната западна астрология има различни методи за определяне на доминанти в хороскопа, а като управител (господар) на хороскопа обикновено се разглежда планетата, която има управление върху изгряващия знак, тоест Асцендента. В психологическата астрология това може да бъде някоя от транссатурновите планети.

В античната астрология се използва съвсем различен подход. Управителят на Асцендента несъмнено играе важна роля в хороскопа и това може да бъде само планета от септенера. Наред с това управление върху изгряващия знак могат да имат повече от една планета – според есенциалните достойнства, които имат там. Отделно от това съществува концепция за така наречения Алмутен – това е планета, която в голяма степен определя духовните и душевните качества на индивида, неговата менталност, неговата посока в живота, не само неговия характер и темперамент.

Този астрологичен метод се е използвал още в античността и сам по себе си може да се разглежда като алтернатива на съвременната система за пресмятане на така наречения краен диспозитор с помощта на диспозиторни вериги, с която вероятно повечето от вас са запознати.

Алмутенът се изчислява, като се вземат предвид само планетите от септенера, тоест се използват само планетите до Сатурн включително (двете светила и петте планети). Определя се балът на всяка една планета в петте хилегиални места в хороскопа: Слънцето, Луната, Асцендентът, Фортуна, преднаталната Сизигия.

В допълнение към горенаписаното добавям частичен превод на статия на Кристофър Уорнък – астролог от традиционното направление:

Както казва Агрипа: «Древните философи ни учат да изследваме природата на Гения (Ангела пазител) на всеки човек според звездите, тяхното влияние и аспекти, които имат сила в рождения хороскоп на всеки човек; ала техните съждения са толкова различни и отклоняващи се едно от друго, че е много сложно да се разкрият тайните на небесната сфера с помощта на техните напътствия.»

Порфирий определя Гения на звездата (планетата), която е господар на генитурата, докато Фирмикус Матернус го прави въз основа на едно от двете: или планетата, която има най-много достойнства, или планетата, в чийто дом (обител) Луната е преминала след дома, в който се е намирала по време на раждане. Халдеите обаче са определяли Гения, вземайки Слънцето и Луната. Други [астролози], както и повечето юдеи, са считали, че той трябва да се търси в някоя небесна сфера или във всички. Някои са търсели добрия Гений в 11ти дом, затова са го наричали ”домът на Добрия Дух”, а злия Гений – в 6ти дом, който затова се нарича ”домът на Злия Дух”.

Авторът на посочената статия изразява съгласие с мнението на Робърт Золер относно това, че личният Даймон или Ангел пазител се определя посредством метода Алмутен Фигурис, чиято схема за изчисление е представена в ”Книгата за ражданията” на Ибн Езра. Планетата, която получава най-висок бал, се счита за Алмутен на хороскопа.

Алмутен Фигурис несъмнено е свързан с личния Ангел пазител. Ямблих в ”Мистериите на египтяните, халдите и асирийците” посочва, че личният Даймон може да бъде определен по наталната карта.

Ямблих споделя, че «този [даймон] присъства като прототип преди момента на слизане на Душата в света на проявеното битие. След като Душата го избере за свой водач, [даймонът] веднага започва да се грижи за изграждане на жизнения потенциал, и когато той снизхожда в тялото, той се свързва с тялото и става пазител на неговата жизнена програма. Той също така поема управление върху частния живот на Душата, и независимо от изводите, до които ще стигнем по пътя на умозаключенията и разсъжденията, той ни свързва с тези принципи.»

Кармични индикации във ведическата астрология

Напоследък е много популярно да се говори за така наречената ”кармична астрология”, съответно и ”кармичен хороскоп”, затова реших да напиша тази кратка уводна статия.

В индийската астрология трите водни знака (съответно дома) се наричат ”мокша трикона”. Това са домовете от водния тригон – така звучи по-разбираемо за всички, които не са запознати с терминологията от ведическата астрология. Те са свързани с процеса на освобождаване от оковите на материалния свят и материалните привързаности. Има го и в модерната западна астрология, вероятно заимствано като концепция от ведическата. В превод от санскрит мокша означава нашата крайна цел, т.е. да се освободим от всички материални привързаности и емоционално-ментални фиксации, преди да напуснем физическия свят и да продължим своето пътуване в духовния.

В този контекст индийците разглеждат с повишено внимание планетите, разположени в два зодиакални знака. Счита се, че те дават по-изявени, така да се каже, кармични ефекти. И това са Водолей и Скорпион – с изричното условие, че се разглеждат позициите в хороскопа, построен по ведически сидерален Зодиак и анализиран с методи от ведическата астрология.

В интерес на истината не съм попадала на по-задълбочена обосновка на това твърдение. За знака Скорпион мисля, че е ясно – той е част от мокша трикона. И като мунданно съответствие има управление върху осми дом в хороскопа, който има отношение към кармата от минали животи (това е окултен дом).

За Водолея няма разяснения. В тази връзка ми идва на ума, че според ведическата традиция Лунните възли също имат управление върху тези два знака – Раху като втори управител на Водолей и Кету като втори управител на Скорпион. А те, както знаете, носят кармична символика. В допълнение към това се разглеждат и планетите в ретроградна фаза, ако има такива в хороскопа. Има и безброй специфични комбинации, които също могат да показват определени кармични ефекти, но те са съобразени със спецификата на ведическата култура и с тамошните религиозни възгледи (така наречените доши, да не се бъркат обаче с дошите в аюрведичната медицина; на санскрит "доша" означава дисбаланс, дефект).

Тук ще отворя една скоба и ще добавя, че според античната херметична традиция във Водолей и Скорпион (сидерални позиции) се намират някои от така наречените свещени градуси. Те обаче не носят задължително ”ангелски” характер. На практика съм забелязала, особено имайки предвид духа на нашата епоха (Кали Юга), че индивиди с такива градуси могат да преминат – къде осъзнато, къде не чак толкова – и към тъмната страна на духовността и езотериката. Тогава знанието се използва с непочтени цели, за лични облаги или подхранване на егоистични мотиви и амбиции, за придобиване на власт и влияние.

Индийците също са на мнение, че някои от накшатрите (лунни стоянки) в днешни времена се изявяват с повече негативни характеристики, т.е. откъм сенчестата си страна. Всяка накшатра има своята тъмна и светла страна, макар и да има накшатри, които носят по-изразен ”демоничен” оттенък. Но те нерядко даряват индивида и с повече способности в окултната сфера.

При ведически анализ на хороскопа се обръща внимание дали има планети в горепосочените два знака и какви са те, как са поставени и аспектирани. Разглеждат се позициите както в основната карта Раши (D1), така и в производната карта Навамша (D9). Никой сериозен анализ при ведически астролог не минава без разглеждане на Навашма – тя показва какви ще са ефектите на планетите в основната карта. Това е нашата вътрешна карта, така да се каже, и показва нашата скрита същност. Някои астролози са на мнение, че нейните ефекти, извън контекста на брака и партньорските връзки, започват по-силно да се усещат и разгръщат през втората половина на живота, след 36-годишна възраст нататък. Други считат, че Навамша се изявява през целия ни живот.

Също така при индийците се среща мнение, че планети в знака Скорпион (съобразно тяхната естествена природа и сигнификация) показват къде човек е склонен да допуска най-много грешки. А от кармична гледна точка тези грешки могат да бъдат свързани и с постъпките на някой наш близък, роднина (в контекста на тяхното влияние върху нашата съдба). В индийската астрология, както и в модерната психологическа, има концепция за родова и семейна обусловеност. Има множество конфигурации, които дават информация за причинно-следствените връзки, а от гледна точка на кармата и семейните обусловености се разглежда производната карта Двадашамша (D12). По нея също така може да се съди и за влияния от ранното детство и обкръжение на човека – какъв отпечатък носим от миналото. На по-фино ниво кармичните ефекти в хороскопа са показани в производната карта Шаштйямша (D60), но това е карта от по-висок ранг, която изисква много точен час на раждане и прецизна ректификация, която задължително се извършва с ведически методи, ако се прави анализ от ведически астролог по Джьотиш.

В заключение ще добавя, че във ведическата астрология кармата носи съвсем конкретни измерения и астрологически могат да се видят нейните проявления в определени сфери от живота, тя не е само абстрактно понятие и модерна дума, с която напоследък много се спекулира сред астролозите.

Древният произход на съвременните астрологични архетипи

В настоящата статия ще разгледам въпроса за някои разлики, но наред с това и прилики между античната (традиционна) и модерната астрология. Тя беше инспирирана от прочитане на рецензия, написана от съвременен астропсихолог, представител на рускоезичната школа, относно новоиздадена книга по традиционна астрология. От една страна той обвинява автора на книгата в неразбиране на редица съвременни идейни концепции в психологическата астрология, но от друга страна отчетливо се вижда неговото неразбиране на основополагащите методи и философски възгледи, които са неразделна част от античната традиция.

Както се знае, съвременната астрология в сегашния си вид е започнала да се развива и налага от началото на 20ти век. Принос за нейната популяризация, но наред с това и профанизация има Алан Лео, който я свежда до дневни хороскопи във вестникарските колонки. И до ден днешен такива ”хороскопи” се ползват с широка популярност сред мнозинството, макар че от гледна точка на мислещия човек са само забавно четиво. От друга страна, вече като положителен пример, заслужават внимание трудовете на Карл Густав Юнг, които са залегнали в основата на съвременната астропсихология.

Направи ми впечатление твърдението на рецензента за това, че докато съвременната астропсихология третира планетите и други небесни обекти като живи архетипи, тоест енергии, античната астрология според него разглежда планетите само като физически и астрономически обекти. На практика това твърдение е само отчасти вярно. И сега ще ви обясня защо.

Както вероятно вече ви е станало ясно, Античната астрология в своя първоначален вид е била наблюдателна наука, тоест едно цяло с астрономията. В зората на астрологията – през вавилонската епоха, също така в египетската култура, а по-нататък през елинистичната епоха, както и по времето на персо-арабската традиция е имало практика да се наблюдава небето, да се водят записки за различни небесни знамения и интересни феномени, да се съставят таблици за движението на небесните тела, за което свидетелстват още най-ранните записи (клинописни артефакти върху глинени плочки, а по-нататък и древни папируси, които впоследствие се пренаписват в различни трактати и се превеждат на други езици, а също т.нар. ”зиджове”, тоест таблици в арабската традиция), както и редица измервателни уреди от античността и средновековието, с чиято помощ са били извършвани изчисления относно движението на небесните тела и някои по-интересни астрономически събития (лунации, затъмнения). Всичко това говори за добре развита астрономия и математика, и е доказателство за това, че астрологията в античността все още не е била отделена от астрономията и се е базирала върху директни наблюдения, а не само върху абстрактен символизъм. А самите астролози в древността са били и астрономи, и математици.

Наред с това няма как да се съглася с изказаното от рецензента мнение, че астролозите от античността са третирали планетите само като физически обекти. Цялата съвременна астропсихология с нейните архетипи се базира именно върху античната митология и космогония, в частност върху елинистичния божествен пантеон, който е оказал най-силно влияние върху изграждането на архетипните планетарни образи в съвременната  психологическа астрология. Именно елинистичната традиция, а по-късно и арабската е дала основа за съвременната астрология, макар и видоизменена. Откъдето и да го погледнем, във всички антични астрологични традиции планетите, освен че са били разглеждани като астрономически (реално движещи се) обекти, са били свързани с митологичния божествен пантеон. А нима това не са архетипни същности, на които се приписват определени качества, характеристики и енергийни влияния?

Във всяка една митология, независимо за коя древна астрологична традиция става въпрос, небесният божествен пантеон е свързан с планетите и светилата. Всяко божество е било персонификация на определен архетип със сбор от характеристики. В древната ведическа астрологична традиция планетите се наричат ”грахи” (на санскрит), като всяка от тях представлява някоя божествена еманация и носи определена духовна енергия. По същия начин са се разглеждали и божествата, управляващи 36те деканата в античния египетски Зодиак. Божествата, управляващи деканатите, са носили не само определени характеристики, а и са орисвали съдбата на човека, роден под тяхно влияние. Така че Юнг, независимо от приноса му за развитието на съвременната психология, който е безспорен, не е представил нищо ново и коренно различно като идея. Архетипите и символите, за които той говори, са съществували в продължение на хилядолетия в колективното несъзнавано, респективно в генетичната памет на човечеството.

От друга страна, една от основните разлики между съвременната психологическа и традиционната юдициарна астрология се състои в целите, които те изпълняват. Докато фокусът в модерната астрология е насочен към вътрешния свят на човека с неговите субективни преживявания и възприятия, макар и проектирани навън посредством интеракции с околните, традиционната астрология е насочена към реализация на съдбата и към максимално точно описание на външни обстоятелства в живота на човека. Субективни преживявания срещу обективни обстоятелства – това е основната разлика между двете направления.

Наред с това от гледна точка на архетипния символизъм могат да се намерят редица прилики между двете астрологични направления – съвременно и традиционно. Съществени разлики има в методологията и в начина, по който се използват редица астрологични техники, както и в техния брой. Съвременната астрология се е надградила с някои нови техники, макар че някои от тях вероятно се основават върху елементи от старата традиция, наред с това немалък брой антични техники в момента не се използват от повечето съвременни астролози – или поради тяхно непознаване, или защото мнозина от тези стари техники са потънали в забрава и са се запазили само непълни техни фрагменти, което не позволява ефективно използване на техниката, без да бъде разбран нейният механизъм на действие, както и нейната философска основа.

Тази статия носи познавателен характер, не претендира за научност и изчерпателност, като има за цел да запознае читателите с някои основополагащи елементи на древната звездна наука.

На първа среща с Антична астрология

В тази моя статия ще споделя някои преживени моменти по пътя на изучаване на традиционна (антична) астрология и се надявам да бъда полезна на всички желаещи да се докоснат до тази древна наука. В интерес на истината много малко са колегите, при които първият досег с астрологията е бил посредством запознаване с античната звездна традиция. Повечето сме преминали през различни школи, докато не се отсее зърното от плявата и не изберем онова направление, което най-добре импонира на нашите цели и мироглед, и дава оптимални резултати при работа с клиенти и практически казуси.

Най-често задаваният въпрос е как и къде може да се научи традиционна астрология. Както се знае, у нас все още няма достатъчно такива школи, в които се преподава автентичната древна традиция и се предлага пълноценен курс, който да включва всички нива – от съвсем начинаещи до напреднали и експерти. По-скоро може да се говори за отделни лектори с периодични семинари, а това са единични случаи. Остава да се надяваме, че това знание ще продължи да се разпространява и да се увеличава броят на неговите сериозни и отдадени последователи.

На първо място ще споделя, че няма никаква база за сравнение, ако говорим за свободен достъп до специализирана астрологична литература сега и във времената на ранната демокрация. Днешните любители на астрологията са облагодетелствани с много по-голямо изобилие от варианти и възможности, което от своя страна ги изправя пред много сериозно предизвикателство – да се научат да отсяват зърното от плявата, истинското познание от това, което продава и носи бърза популярност сред слабо осведомени хора.

Идеалният вариант би било, ако успеете да усвоите някои ключови базови елементи на античната традиция в школа или с компетентен преподавател. Тук обаче е много важно да се знае, че античната традиция е необятен океан от знания и техники. Няма как в един кратък курс или поредица от семинари да се усвои из основи целият този материал. Качественото преподаване – по това ще го разпознаете – включва отделни специализирани модули. Целта на повечето кратки семинари е уводно запознаване, да запалят интереса ви към тази древна традиция, а оттам нататък да продължите сами да надграждате като четете, изследвате, търсите сами специализирана литература и източници на информация, които в наши дни са налични, достъпни и се предлагат в достатъчен обем, стига човек да има желание да се занимава сериозно с тази материя.

Нито ще научите антична астрология, било то западна традиционна (елинистична и персийско-арабска) или ведическа (индийска), в някой астрологичен форум или още повече фейсбук група. Те са създадени с дискусионна цел, за обмяна на опит и впечатления, а не за уводно и напредващо обучение. Престоят в някоя специализирана група по антична астрология няма да ви направи практикуващ традиционен астролог така, както не може да се научи на високо експертно ниво и ведическа астрология само от книги и блогове/сайтове на практикуващи астролози. Не могат да се усвоят толкова лесно специфични техники за анализ и прогноза, ако преди това не сте усвоили философската и методологичната основа на дадена школа или направление. Античната ”западна” астрология също включва в основата си философски елементи, не само космогония и митология, като започнем от херметизма, минем през гръцката научно-философска мисъл и  стигнем до по-късната средновековна представа за устройството на света и космоса. И за да можете да практикувате това астрологично направление, е нужно първо да разберете начина на мислене и философските възгледи на неговите създатели от античността. Само с научаване на методи и техники не става, те не са само технически елемент, зад всяка от тях стои определена философия – херметичното учение за Планетните Сфери, за жребиите, за местата на сила в Тема Мунди, както и за тайните места на планетите, за аспектните фигури и геометричните пропорции, и т.н. Всичко това далеч не е толкова елементарно и прочитът на хороскопа не включва само психологически профил и анализ на отделни позиции, освен това се използват допълнителни карти (освен наталната) и деления.

Другият важен момент е, че традиционната астрология не е успяла масово да се наложи, тъй като нейната цел не е да променя нашите възприятия чрез преработки и повдигане на вибрация (доста популярен похват в модерната психологическа астрология), а по-скоро да ни помогне да приемем съдбата си като съвършено творение на Всевишния. Това предполага доза смирение, наред с което един анализ с методите на традиционната астрология може да ни покаже в коя сфера от живота какви резултати и ефекти бихме могли да очакваме и какъв е таванът на нашите възможности. Тук от една страна има рационален и детерминистичен елемент, а от друга – елемент на приемане, за който се говори в редица духовни учения. Ако се докоснете до античната философска мисъл, ще видите, че древната астрологична традиция не е лишена от духовен елемент и не е материалистична наука, каквато може би изглежда в очите на незапознати хора или привърженици на съвременната ню ейдж философия. Тя обаче не е толкова атрактивна за масовия читател, тъй като не предлага лесни и бързи решения, и не дава измамни обещания на хората, тоест няма нищо общо с творческото писане, което напоследък е спечелило огромна популярност и широка аудитория от последователи.

И последно – това, което което затруднява и отказва повечето любители, проявили случаен интерес към античната традиция, е нейната висока бариера за навлизане. В това направление астролог не се става след половин-една година обучение или хаотично четене по форуми и групи. Или с повтаряне на нещо научено от друг астролог (астролози), без надграждане и лична изследователска практика. Затова античната традиция е много повече свързана с качествата на Меркурий и Сатурн като комбинация, отколкото с Уран, Нептун или Хирон, под чиято егида минава съвременната астрология. В нейната основа стои друга философия – не тази на ню ейджа, а елементи от херметизма и гръцката научна мисъл.

Сезонният календар в шумеро-акадската и вавилонската култура

Настоящата статия носи малко по-научен оттенък, в нея ще ви запозная с античното делене на годината на различни сезони в шумеро-акадската, а по-нататък и във вавилонската култура. За целта се запознах с лекцията на руския учен В.В.Емелиянов (”Нипурски календар и ранна история на Зодиака”, 1999 г.), изнесена на рускоезична конференция. Той, от своя страна, се позовава на изследванията на Бено Ландсбергер – учен от еврейски произход, роден в Чехия (живял в периода 1890-1968 г.), изучавал ориенталистика в Лайпцигския университет, по-късно се ориентирал към асириологията. 

В ранната шумеро-акадска цивилизация все още не е имало календари, основани на астрономически наблюдения и измервания, съответно не може да се говори и за астрология във вида, в който е стигнала до нас от по-късния вавилонски период. Календарът в рудиментарната си форма се е основавал на делене на годината според сезоните на производство на ключови селскостопански култури. По този начин се откроява делене на два основни сезона (полугодия) – Думузи и Гещинана. Сезонът Думузи се е свързвал с производството на ечемик и бира, а сезонът Гещинана – с производството на грозде и вино. Това се потвърждава и от календарите на семитските народи. Първият месец на годината, имайки предвид тамошните климатични условия, е бил свързан със събиране на реколта от ечемик, а седмият месец на годината е бил посветен на виното. По такъв начин се открояват два основни сезона – сух сезон (Думузи) и влажен сезон (Гещинана). Така се е определяла смяната на годишните сезони, а те са били обвързани с двата периода на слънцестоене – лятното слънцестоене и зимното слънцестоене. През четвъртия месец на годината традиционно са засявали ечемик, според сегашния григориански календар това са месеците юни и юли. Началото на годината в редица антични календари е било след пролетното равноденствие. В по-късния вавилонски календар има месец, наречен ”думузу” – през второто и първото хилядолетие тогава се е падало лятното слънцестоене. Според тогавашните митологични представи бог Думузи излиза от Подземния свят през десетия месец на годината заедно с душите на починалите. Тогава се е падало зимното слънцестоене (декември-януари според сегашния календар). Този месец се е наричал ”месецът на завръщане на предците”.

По-късно, през средновавилонския период, вече се дават други трактовки, тъй като тогава вече е имало астрономически маркери за определяне на годишните сезони, и те се сливат в едно цяло с митологичните представи. Вече се открояват два варианта на делене на годината: първият се е основавал върху смяна на сух и влажен сезон, а вторият е включвал двата периода, свързани с лятното и зимното слънцестоене. И за всяко хилядолетие може да има съвсем различни критерии и маркери.

Следващият такъв критерий е т.нар. акиту, което в превод означава дом за временно пребиваване на божеството преди смяна на двата сезона (полугодия). Това е било сграда извън града, където временно се е изнасяла статуята на божеството, за да могат после да я върнат в храма.

По такъв начин се открояват два основни сезона:

-акиту на жътвата на ечемик, която се е падала между 12ти и 1ви месец на годината (понякога се е добавял и 13ти месец) – ранна пролет;

-акиту на сеитбата на ечемик, която се е падала в периода между 7ия и началото на 8ия месец на годината, т.е. през есента.

Деленето на годината на две полугодия започва от ”акиту”. При шумерите годината се е разделяла на лято и зима. От гледна точка на митологията това се е свързвало с двама братя – божествата Емеш и Ентен. Първият е бил свързан с топлото време: ”емеш” е дума от семитски произход (има аналог и на акадски език) и означава жега, горещо време. А Ентен е бил свързван със студа, което традиционно е било време за почивка. През зимния сезон земята си е почивала от селскостопанска работа. По такъв начин получаваме делене на две полугодия – топло и сухо, топло и влажно, т.е. когато има преход от сух сезон към влажен. Това се потвърждава от редица митологични сюжети, записани върху тамошните клинописни плочки. Има един мит, според който между двамата братя Емеш и Ентен се поражда спор за първенство, те отиват при Енлил, който в крайна сметка отсъжда в полза на Ентен – господаря на водите, плодородието и богатството. Защо Ентен побеждава? Защото той представя природните сили, без които животът на цивилизацията не би бил възможен. Традиционно Емеш е бил покровител на строителите, занаятчиите, също така и на писарите. Той е представлявал градската култура, т.е. цивилизацията и нейното развитие. Докато Ентен живял извън града. Емеш го упреква, че той не се грижи за жилищата, в резултат на което страдат писарите и занаятчиите. Водещата роля на Ентен е свързана с репродукцията, той има власт над фертилния сезон. Той подсигурява живота, грижи се за наводняване и оросяване. Тук се проследява паралел с бог Енлил, който запложда Тигър и Ефрат с животворяща сила. Емеш като сезон е невъзможен без Ентен, т.е. без продуктивното начало (което се управлява от бог Енки). Именно Ентен притежава качеството ”ме” – магическата сила да преобразява, да възражда, да изпълва с живот и енергия. Така че Ентен представлява природното начало, преди цивилизацията, а Емеш управлява културата, строителството, занаятите, писмеността. В тогавашния календар Емеш е управлявал седем месеца, а Ентен – следващите пет. Митът за двамата божествени братя дава основания да се направят две датировки. Първата е историческа, тя е свързана с края на третото хилядолетие – периода на управление на цар Ибисин, последният цар от третата династия на Ур (от 2027 до 2003 г. пр. Хр.). Наред с това има и календарна датировка относно смяната на двата сезона и тя е свързана с прибиране на реколтата, т.е. както се споменава в античните артефакти – ”когато свещеното рало се поставя в килера”. Според нипурския календар това е било времето за прибиране на ралото от нивата (”ралото отива в своя акиту”), тогава се сменят двете полугодия. А според сегашния григориански календар това се е падало в месеците октомври-ноември – през дъждовния сезон. Тогава традиционно царят е получавал зимни одежди и завивки в храма. В сезона на дъждовете стартира цикъл от празници, свързани с лозарството и винарството. Това е периодът от седми до осми месец според нипурския календар. В античните артефакти има указания, че това време се е свързвало със Скорпиона (астрономически и астрологически). Между 14ия и 15ия ден от осмия месец на годината според тогавашните астрономически източници е изгрявало съзвездието Скорпион. През третото хилядолетие според съзвездието Скорпион се е определял срокът на есенното равноденствие. Позоваване на това има в текста на Ян Ван Дайк, публикуван през 1998 година. В митологията се споменава за това, че небесната богиня Инана яздела скорпион и отрязала опашката му, което ядосало небесния бог Ан. В резултат на това в сезона на Скорпиона (през 3то хилядолетие) дните започват да намаляват, а нощите стават по-дълги. Астрологически Скорпионът е в опозиция с Телец, който в тогавашната епоха е белязал момента на пролетното равноденствие.

Също така се проследяват първи опити да се раздели годината на четири сезона:

-дни на влажна земя

-дни на сеитбата

-зима

-дни на реколтата

През зимния период земята си е почивала от селскостопанска работа.

В шумерските текстове се откроява пролетта – ранният разлив на реките (”когато шараните хвърлят хайвер”). Тогава е бил сезонът на пъстрия ечемик (местна зърнена култура), чиято сеитба се е извършвала в периода от февруари до началото на март, съответно реколтата му се е прибирала през април (узрявал е за 80 дни) – един от отличителните белези на пролетта и началото на астрономическата година.

Въз основа на гореизложеното могат да се направят следните изводи:

Първо: През 3-4 хилядолетие, т.е. през шумерската епоха, в Месопотамия е имало фиксирано делене на годината на две полугодия. В календара се отбелязват особеностите на четирите сезона, без да се споменават конкретни наименования.

Второ: Деленето на полугодия първоначално е имало селскостопански (ритуален) характер, т.е. било е свързано с периодите на производство на ечемик и грозде, съответно бира и вино. По-късно започват да се използват астрономически маркери – лятното и зимното слънцестоене.

Трето: Сезоните са се определяли според времето за извършване на определени видове селскостопанска работа. През второто хилядолетие във вавилонско-асирийската култура се заражда представата за три основни сезона, като критерий за това се е използвал изгревът на определени звезди спрямо небесния екватор, т.е. тук вече имаме астрономически маркери. По този начин се открояват пролетта, зимата и лятото. Есента не се откроява като отделен сезон, а по-скоро се говори за есенно-пролетен период, сякаш са едно и също. Докато за обозначаване на пролетта, зимата и лятото има отделна терминология в шумеро-акадския език.

Що се отнася до астрономическите маркери за разграничаване на годишните сезони, за които се спомена по-горе, това са били неподвижните звезди и съзвездия, които са се разделяли на следните три категории:

-звездите на Ану – това са съзвездията близо до небесния екватор, те са белязали пролетно-есенния сезон;

-звездите на Енлил – в лятното небе това са били звездите на север от небесния екватор;

-звездите на Енки – те са белязали зимния сезон, това са звездите на юг от небесния екватор.

Както виждате, в античната шумеро-акадска култура първоначално е бил използван ритуално-битов календар, като годишните сезони са се определяли според циклите на производство на ключови селскостопански култури за региона. По-късно, вече през вавилонския период, започват да се открояват специфични астрономически маркери за определяне на сезоните, т.е можем да говорим за постепенно и поетапно развитие на античната звездна наука, която се е основавала върху наблюдателна практика, като първоначално астрологията, в тогавашния си вид, е изпълнявала ритуално-обредна функция и предимно са се извършвали наблюдения върху моментите на слънцестоене, равноденствие, върху изгрева на определени звезди и съзвездия, върху фазите на Луната, без все още развита хороскопна астрология.

Въз основа на гореизложеното мога да направя следното заключение:

Едва през късния вавилонски период започва да се заражда хороскопната натална астрология в рудиментарна форма, но тя е била все още твърде оскъдна от гледна точка на методология и техники за анализ на хороскопа. Безспорно доказателство за това са откритите 28 глинени плочки със запазени ”натални карти” (или по-скоро регистри на раждания), които са включвали изброяване на основните позиции в момента на раждане и много лаконично тълкуване от по няколко реда, което показва, че тогава все още не е имало нито универсален, нито тематичен подход. На вавилонския период дължим най-вече развитието на математическия апарат и на теоретичната основа на Астрологията, както и задълбочени астрономически познания, които са се основавали върху наблюдателна практика.

За влиянието на лунните домове според античната астрология

В тази статия бих искала да запозная четящата аудитория как се е разглеждала невидима Луна в старата традиция. Още във Вавилон новият лунен месец (нисан) е започвал след изгрева на първия лунен сърп в нощното небе. Докато самото новолуние в редица антични традиции е свързано със символична смърт на Лунния бог. И след това идва фаза на ново раждане. В античната елинистична астрология Луната (нощното светило) има връзка с живота и растежа на всички същества, родени на Земята. Докато Слънцето е символ на духа, на нашата нетленна същност. Луната управлява всички преходни и циклични процеси, затова в античната традиция тя е била свързана с физическото, телесното. Във ведическата астрология Луната символизира ”манас”, тоест нашия възприятиен ум, обусловен от параметрите на нашето физическо тяло и материалната ни инкарнация.

В старата традиция се споменава за лунни домове, които се отчитат спрямо нейната фаза и са 28 на брой. Тук има паралел с индийските накшатри (лунни стоянки), които традиционно са 27, но ако се вмъкне накшатра Абхиджит, която включва много малък отрязък от 3° 35’, стават 28 на брой. Тази накшатра се използва за целите на мунданната астрология.

За отправна точка при определяне на лунните домове се взема новолунието, тоест точното съединение на светилата. Още Птолемей е споменал за важността на тази фаза в прогностичната астрология – натална и мунданна.

Има множество безспорни потвърждения за това, че влиянието на Луната се променя в зависимост от нейната фаза. Луната в античната астрология се свързва с влажно и студено качество, затова в природата тя управлява както вегетацията, растежа, узряването, така и гниенето. По Луната са малките цикли – средно от 28 дни (лунен месец), по Сатурн са големите –около 28 години от човешкия живот (сатурново възвръщане). Лунните фази, а във ведическата астрология и стоянки, могат да се използват и за прогнозиране на метеорологичното време.

В различните астрологични школи се застъпват различни твърдения относно лунните дни – техният брой варира от 28 до 31. Прави се аналогия с домовете в хороскопа. В античността лунните домове са били свързани с фазите на Луната – и колкото по-осветена е Луната, толкова е по-голям нейният дом, т.е. има прогресиращо нарастване. Това идва още от халдейските жреци (астролози и астрономи), които вече са работили с аритметична и геометрична прогресия. Това е първи опит да се оцени движението на Луната. Френският философ и историк Абел Рей (живял в периода 1873-1940 г.) казва, че «тази таблица на видимостта на Луната, открита върху една от глинените плочки от библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия (средата на 7 век), може да бъде копие на по-древен оригинал. При липса на точни астрономически инструменти е много трудно или дори почти невъзможно да се определят математическите пропорции на фазите на видимост на Луната въз основа само на наблюдения. Затова може уверено да твърдим, че в този случай става въпрос за логическо подреждане на приблизителни емпирични данни. Данните, получени въз основа на не много точни измервания, са обединени в строга закономерност на нарастване на светлината на Луната чрез ритмична прогресия.»

Тук също така се взема под внимание и фактът, че Луната се движи с различна скорост. Това е било заложено в основата на античната аритметична прогресия, според която постепенно нараства скоростта на Луната и по този начин се определят лунните домове. Но за да няма погрешно разбиране, ще уточня, че тук става въпрос за прогресиране на лунните домове, а не за нейната скорост според фазата. Според споменатите антични източници нейното движение е от 8° 30’ до 15° 30’, но както се знае, Луната никога не се движи със скорост по 8° на денонощие. Тази прогресия стои в основата на 28 лунни дома. Първи лунен дом започва от 0°, т.е. от точното съединение на светилата, и е до 8° 30’. Съответно последният, 28ми лунен дом, е от 8° 30’ до 0°, непосредствено преди новолуние. В редица източници се споменава за домовете на Хеката (Тъмна Луна), чието влияние се е считало за неблагоприятно. Тук конкретно следва да се отбележат 1ви и 28ми лунен дом. Според тази система неблагоприятният ефект не се разпространява отвъд тези 8° 30’, макар че в редица по-късни източници се споменава за 12° преди и след новолуние (важи и за пълнолунията, използва се в катархен астрологията).

При редица автори от елинистичния период са разгледани фазите на Луната и тяхното влияние. Интересно е да се отбележи, че няма единно мнение относно техния брой – споменава се за 11, 10 или 7 фази на Луната.

Освен това според някои автори от античността Луната си променя качествата според фазата, която прави, като най-общо може да се раздели на четири части:

-В първата си четвърт Луната е влажна и дава сангвиничен темперамент.

-Втората четвърт е гореща, дава нервен темперамент.

-Третата четвърт е суха, дава жлъчен темперамент.

-Четвъртата четвърт е студена, дава лимфатичен темперамент.

Или, ако трябва да обобщим, през първата си четвърт, т.е. когато Луната започва да се отделя от Слънцето, тялото се изпълва с повече влага до края на втората четвърт, докато през третата и четвъртата четвърт на Луната влагата намалява.

Във ведическата традиция лунният месец се разделя на две части – първите 14 дни (преди пълнолуние) са дни на Светлата Луна, останалите 14 дни (след пълнолуние) са дни на Тъмната Луна. Съответно светлата половина на месеца се счита за по-благоприятна, макар че има благоприятни лунни дни (т.нар. титхи) и в рамките на тъмната половина на месеца.

При тълкуване на хороскопа астролозите от античността са отчитали фазите на Луната, както и специфични лунни дни. Региомонтанус, астролог от 15 век, отбелязва съществена разлика от гледна точка на влияние на аспектите, в които участва растяща или намаляваща Луна. И при други автори от античността има немалко примери, свързани с променливо влияние на Луната в зависимост от нейната фаза. Това влияние на Луната се е вземало под внимание и в древната медицина.

Лунните домове се разделят на четири основни категории: неблагоприятни, с неопределено влияние, неутрални, благоприятни. За едни от неблагоприятните се считат дните на тъмна Луна, непосредствено преди и след новолуние, съответно 28ми и 1ви. Един античен афоризъм гласи, че когато Луната е с неблагоприятна природа, изходът от съдебно дело, дебат или спор ще бъде свързан със загуба. Същият принцип е приложим към други важни събития, както и към медицински (хирургични) интервенции.

Тук бих искала да обърна специално внимание на дните на невидима Луна, тоест около нейната фаза новолуние. Според античната митология Луната, в зависимост от своята фаза, символично се свързва с различни женски божества. В някои източници тя е представена като Диана (Артемида) в своята млада, вече видима и нарастваща фаза, като Церера при доближаване до кулминация и като Хеката при балсамична и невидима фаза, непосредствено преди новолуние. В други източници същите три божествени еманации на Луната са свързани с престоя ѝ в определени лунни домове, като традиционно домовете на Хеката, богинята на Подземния свят, са 28ми и 1ви. Този символизъм идва от античната гръцка традиция и, за разлика от други женски божества от някогашния митологичен пантеон, тук връзката с лунната фаза е еднозначна и не подлежи на съмнение. Домовете на тъмна Луна се свързват с непостоянство и неудовлетвореност, понякога могат да дават усложнения и в емоционалния живот (зависи от спецификата на наталната карта), а и като цяло не са подходящи за нови начинания. Ако го приложим към първи лунен дом, това влиза в сериозно противоречие с натрапчивите твърдения на повечето съвременни астролози за новолунието и ”новото начало”. Говорим за точния съвпад между светилата и за градусовия отрязък, докато Луната все още не е излязла от лъчите на Слънцето. В античната традиция това влияние се разпростира до момента на изгрева на първия лунен сърп в небето. В старата еврейска традиция ролята на Хеката е поета от Лилит, която за тях е била олицетворение на същите качества и сили като триликата богиня Хеката при древните гърци.

Лунните домове, които са близо до точния съвпад на светилата, дават възможност тази фаза да бъде разделена на няколко различни части, от което зависят и ефектите. Сред тях се открояват фазата на точния съвпад, фазата казими (до 1°) и фазата изгаряне (до 8°). Традицията свързва фазата на изгаряне с домовете на Хеката, тъй като тя попада в границите на техния обхват. Като цяло сред античните астролози преобладава негативно мнение относно съединението на двете светила, макар че има астрологични положения, които могат да смекчат това влияние и дори да го направят благоприятно. Такъв пример е даден от Птолемей и гласи следното:

«Онзи, върху чийто Асцендент в момента на раждане е разположена благоприятна планета, а двете светила се намират в един и същи градус от знака, ще има изключителен късмет във всяко свое начинание. Той ще бъде щастлив и тогава, когато двете светила са в опозиция едно спрямо друго, тоест едното е на Асцендента, а другото е в 7ми дом, но ако някоя неблагоприятна планета се намира в Асцендента, това е знак за голямо нещастие.»

Надявам се след прочитане на тази статия да ви се изясни моментът относно фазата на невидима Луна, която включва и новолуние. Дотук се създава впечатление, че сред немалко съвременни астролози, практикуващи и любители, масово се тиражират съвети за ”писане на новолунни желания”. Няма лошо през този период човек да остане насаме със себе си, да релаксира, да се презареди с енергия и да визуализира най-важните приоритети за предстоящия лунен месец. Но ако говорим за изготвяне на елекции, има по-благоприятни моменти (и фази) за стартиране на важни дела и нови начинания.

Знакови и домови позиции като елемент на астрологичния анализ

Тази статия носи теоретичен характер и има за цел да разсее някои неясноти, с които начинаещи и средно напреднали любители нерядко се сблъскват при запознаване с астрологията.

Още преди години, когато аз самата се занимавах активно с модерна психологическа астрология, ми направи впечатление, че донякъде се поставя знак на равенство между позиция на дадена планета в зодиакален знак и домовата ѝ позиция. Например, често се срещат твърдения, че енергията на Марс в Скорпион е подобна на Марс в 8 дом, че Слънце в 5 дом носи ”лъвска” енергия (като Слънце в Лъв) и т.н. Дори от гледна точка на съвременните астрологични направления, които имат по-аналитичен оттенък (има и такива школи), това не е съвсем вярно, а от гледна точка на античната астрология е категорично невярно и погрешно схващане.

Разбира се, следва да се отчете и фактът, че и в двете направления – съвременна и антична астрология (включително и ведическа) – всеки дом в хороскопа има своето мунданно съответствие – първи дом се свързва с Овен, втори с Телец, трети с Близнаци и т.н. Но от гледна точка на астрологичния анализ не може да се поставя знак на равенство между дом и знак.

Това са неща от азбуката на астрологията, с тях започва всяко едно обучение. Не можем, без да сме научили А и Б, да стигнем до Я. Едно погрешно изградено разбиране за базовите елементи по-нататък ще бъде като онова малко камъче на пътя, което преобръща каруцата.

За да се разграничат тези две позиции, в съвременната астрология се използват ключови думи: позицията на планета в знак показва ”как”, а нейната позиция в дом – ”къде”.

От гледна точка на античната астрология, където има детайлно разработена система за есенциални достойнства на планетите (чиито отделни фрагменти се използват и в модерната астрология, макар и в доста орязана версия), позицията на дадена планета в един или друг знак показва в какви условия ще се изявява същата, съобразно нейната естествена природа и еталонни качества. Също така ефектите на дадена планета зависят от нейната фаза. Докато домовата позиция определя какво ще е влиянието на дадена планета, какви ефекти носи.

Традиционно се счита, че планетите, разположени в ъглови домове в хороскопа, винаги ще имат по-ярка и забележима изява, за добро или зло (зависи какви планети и с какъв статус), наред с това има по-силни и по-слаби ъгли, което определя в каква степен ще бъде изявен ефектът на планетата и дори евентуално в коя част от човешкия живот.

Според традиционната схема на тълкуване има и четири неефективни дома, където ефектите не са така изявени и е необходима връзка с друга планета, разположена в по-силен дом, за да може да се материализират определени ефекти, според сигнификациите на планетите в хороскопа. И в случая знаковата позиция на планетата е само допълнение, докато домът дава поле и енергиен фон за изява, определяйки и силата на тази изява. Именно поради това няма как да се слага знак на равенство или да се търси някакво сходство между планета в знак и планета в дом. Това приравняване идва от психологическата астрология, където, както на всички е известно, фокусът в анализа е друг – върху личността, нейния психопрофил (характер, качества, индивидуалност) и нейните вътрешни преживявания. Обаче при един тематичен анализ на хороскопа, както и при прогностичен такъв, този подход се определя като изцяло погрешен и води до незадоволителни и объркващи резултати. За жалост този подход, основан на прекалено опростяване на астрологията, постепенно се е наложил сред доста практикуващи и любители, а повечето начинаещи нямат необходимия филтър за пресяване на информацията, която в нашата епоха на технологичен напредък и развити комуникации ни залива в огромно количество (за сметка на нейното качество). От друга страна достъпът до автентични източници на информация е силно ограничен, затова всеки преразказва, пренаписва, препревежда, допълва го със свои ”прозрения” (и лични интерпретации) и накрая се получава ефектът на разваления телефон. А една фалшива новина, както се знае, може да се превърне в неоспорима истина, ако ни се подаде от достатъчно ”авторитетен” източник. На същия принцип функционира и съзнанието на повечето хора, които са слабо запознати с астрологията или тепърва ще навлизат в необятния свят на тази някога сериозна наука.

За еволюционното развитие на душата според ведическата астрология

В продължение на темата за качествата на душата и ума предлагам на вашето внимание кратко уводно запознаване с възможностите на ведическата астрология.

В модерната астрология много се говори за еволюционното ниво на душата, но фактически липсва инструментариум за определяне на въпросното ниво. И всичко се обяснява с така наречената свободна воля, която в интерес на истината ни е дадена в доста ограничен мащаб. В античната елинистична астрология, в чиято основа е залегнала древногръцката философия и има следи от древното херметично учение, също има методи за разглеждане на духовните качества на индивида. За това се определя Алмутенът на хороскопа, който се разглежда наред с Луната, Меркурий и херметичния жребий Даймон (Спирит). От античната херметична доктрина идват и други забравени техники за определяне на водещия архетип в наталната карта, като всеки такъв архетип има ниско и високо проявление.

Тук ще разгледам въпроса през призмата на древната ведическа астрология (Джьотиш), която има редица предимства при определяне на така наречения кармичен потенциал на хороскопа.

Във ведическата система Джаймини се използват редица показатели, известни като подвижни сигнификатори. Всеки от тях има определено значение в хороскопа. В зависимост от школата подвижните сигнификатори могат да бъдат 7 или 8 на брой, според това дали към планетите от септенера се добавя лунният възел Раху. Да, във ведическата астрология също се работи със септенера и трите транссатурнови планети нямат управление върху знаците, а тяхното влияние, ако изобщо се използват, е вторично.

Най-важният сред подвижните сигнификатори е така наречената атмакарака, т.е. планета на душата, ако го преведем от санскрит (идва от ”атма” – дух и ”карака” – сигнификатор). Във ведическата астрология също се използват общи сигнификатори и естествен сигнификатор на духа (атма) е Слънцето. Тук отчетливо се проследява паралел с античната елинистична астрология, в която Слънцето също е сигнификатор на духа и нетленната компонента на човешката индивидуалност, а не толкова на егото и темперамента, както е прието да се счита в модерната психологическа астрология. Функции на атмакарака изпълнява планетата с най-висок градус в хороскопа по зодиакална дължина. След нея се подреждат останалите в низходяща посока, т.е. от най-висок към най-нисък градус.

Планетата атмакарака, с оглед на нейните естествени качества и сигнификации, ни дава представа за водещите духовни и ментални качества на индивида, а също така с каква задача е дошъл в настоящата си инкарнация, т.е. кои ще са по-важните духовни уроци, с какво може да са свързани. Разглежда се както статусът на планетата атмакарака в хороскопа, така и нейните аспекти. На второ място, много важно внимание се отделя на позицията на атмакарака в производната карта Навамша (аналог на това делене са така наречените новенарии в древната персийско-арабска астрология). Производната карта Навамша (D9), освен че се използва за анализ на брачния и партньорски потенциал на човека, е много важна карта, по която допълнително се определят силата и ефектите на планетите в основната карта. Тя показва какви ще са плодовете в крайна сметка. Някои ведически астролози са на мнение, че Навамша започва по-активно да се изявява през втората половина на живота, т.е. след навлизане в зрелостта, от гледна точка на заложения в нея духовен потенциал. Производната карта Навамша от една страна е продължение на 7 дом в хороскопа, който традиционно се свързва с брака и партньорите, а от друга страна, в нейните по-висши измерения, е продължение на 9 дом, който е свързан с духовния път на индивида (дхарма), с неговите учители, ментори и водачи.

Знакът, който заема планетата атмакарака в Навамша, има важно значение и се нарича Каракамша Лагна (Лагна е Асцендент) на санскрит. Той също се взема под внимание за определяне на духовните качества на индивида, както и при работа с някои прогностични техники. Силна атмакарака, особено в знак на екзалтация, може да говори за много силен и устойчив дух. Допълнително се разглеждат и други конфигурации в Навамша, ако искаме да придобием представа за духовните качества на индивида и избрания житейски път, т.е. дали ще клони повече към материалното и ще живее упоен от матрицата като повечето хора, или е орисан с по-специална съдба, която създава нужните предпоставки за духовно развитие и преминаване на по-високо ниво.

Тези фактори, разбира се, не дават пълна картина, но са основни. Допълнително се разглеждат различни производни карти, като някои от тях специално се използват за определяне на духовните стремежи на човека, доколко ще е във връзка с Бог, дали ще има афинитет към духовни и религиозни практики, какъв е кармичният потенциал в различни сфери от живота му. Една от такива производни карти е Шаштйамша (D60), тя обаче изисква изключително точна ректификация на часа на раждане, каквато може да бъде направена само от астролог с дългогодишен практически опит. Тук ще отбележа, че ректификации, гласени с Примарни дирекции ”с точност до секунда”, в немалко случаи излизат неточни при работа с производните ведически карти. Дори ако се работи по сидерална западна астрология, заради разликата в използваните айянамши се получават сериозни отклонения и неточности във ведическите карти.

При ведически анализ се прави задължителна независима проверка на часа с методи от индийската астрология, само западна не е достатъчна, защото тя не отчита някои специфични гранични стойности.

Във ведическата астрология кармата е свързана със закона за причината и следствието и неговото проявление в материалния живот. Това не е абстрактно понятие, кармичният закон има съвсем конкретно проявление в определен контекст и може да се види кои сфери от живота ще бъдат повече засегнати.

Това е по въпроса за качествата на човешката душа.

За менталността и интелекта отговарят Луната и Меркурий, както и в традиционната западна астрология. По накшатрата на Луната може да се състави доста задълбочен и достоверен психологически портрет на индивида. Докато Слънцето е повече свързано с висшите духовни проявления, макар че в светски план по естествена сигнификация то също има връзка с властта и авторитета.

Освен това във ведическата астрология всяка накшатра има митологичен управител и е свързана с еманации на различни божества, също така има разделение по качества (божествени, човешки, демонични – дева, манушйя и ракшаса) и по еволюционно направление (така наречените гуни – сатва, раджас и тамас).

Както виждате, древната ведическа астрология предлага богат инструментариум за анализ на хороскопа не само от гледна точка на съдбата и материалния живот, а и от гледна точка на духовния потенциал и еволюционното развитие, т.е. какви качества притежава индивидът в това направление и доколко ще са изявени.

Относно приемствеността между древните астрологични традиции

В тази статия ще направя паралел между няколко древни астрологични традиции, чиито елементи се използват в съвременната астрология и до ден днешен.

Кратка историческа справка за развитието на астрологията в антични времена е представена в една от моите авторски статии в този блог. Всеки желаещ може да се запознае със специализирана литература по този въпрос – има достатъчно публикации, като някои от тях са още от края на 19 век и началото на 20ти.

Както се знае, най-ранно споменаване за астрологията като наука за звездите и техните влияния има в месопотамската и по-късната вавилонска култура. В повечето древни култури астрологията в най-ранната си форма е била само наблюдателна и е носила обредно-ритуален характер, тоест за прогнозиране на по-глобални събития в дадена държава, на съдбата на народа и управника. Тя също така се е използвала за планиране на селскостопанската работа, тъй като така са се отчитали и годишните сезони. Такава е била и месопотамската астрология, и египетската.  Наченки на хороскопна астрология има в по-късната вавилонска епоха, като впоследствие това знание се пренася и в Египет от халдейските жреци, дошли от Вавилон (Халдея). Някои вавилонски учени и астролози се настаняват в Гърция, където също основават свои школи.

Относно индийската (ведическа) астрология, която в днешни времена набира все по-широка популярност в целия свят, има доста спорове и неясноти. Тъй като в голяма част това знание в Индия се е предавало във вид на устна традиция, няма писмени доказателства за това, че тя се е зародила като самостоятелна система преди вавилонската, макар и да се срещат твърдения, че това е традиция, чиито корени потъват в дълбока древност, т.е. още отпреди няколко хиляди години. Сред привържениците на античната (традиционна) западна астрология преобладава мнение, че индийската астрология се е сформирала под влияние на античната гръцка (елинистична) астрология след инвазията на Александър Велики. Но не може да се каже със сигурност, че преди това в Индия никаква астрология не е имало или тя е била само обредна (мунданна), както и в Египет. Във ведическата астрология има цял клон, наречен Яванаджатака, т.е. гръцка астрология, за това е писал професор Пингри и има издадена книга. Това обаче не е достатъчно основание да се твърди, че гърците са донесли астрологията в Индия и преди тях нищо не е имало. Понастоящем се срещат и астролози, които твърдят обратното, т.е. че астрологията в Гърция е дошла от Индия. Но няма нито един източник, доколкото ми е известно, който да потвърждава тази хипотеза. Докато за проникването на вавилонската астрология в Гърция има запазени исторически свидетелства, като се споменават и конкретни имена на астролози. Такъв, например, е бил вавилонският астролог и историк Берос, който основава своя школа на гръцкия остров Кос.

Освен това се пропуска нещо важно – цял клон от античната астрология. След древната вавилонска астрология е имало и персийска традиция, в която могат да се намерят много повече прилики с индийската астрология. По-нататък персийската традиция прелива в по-късна арабска. Има много сходни и дори аналогични техники в персийската и индийската астрология. Има и версия, че астрологичната традиция в Индия се е развила и надградила след проникване на персийско влияние там. При всички положения няма спор за това, че е имало приемственост между двете култури, те са сравнително близки.

В тази връзка, от практическа гледна точка, интересно е да се спомене за някои сходства в използваните методи и техники. Така например античната предсказателна техника, известна като ”профекции” в традиционната западна астрология, съществува и има приложение както в персийската, така и в индийската астрология. Годишна слънчева революция, понастоящем известна като ”солар” в съвременната западна астрология (всички модерни астролози широко използват този метод за годишна прогностика), съществува като предсказателна техника и в персийско-арабската, и в индийската астрология, само че в доста по-сложна форма от днешната съкратена и опростена версия.

Има и друг интересен момент, който заслужава специално внимание. Тук вече има паралел между индийска и гръцка астрология. Редица автори от древността нерядко споменават за силата на десния аспект. Това идва от античната елинистична астрология, където се казва, че в аспекта квадратура доминира планетата, която се намира в десети знак от другата. Десният тригон също се счита за по-силен, той идва от девети дом към Асцендента – от Дома на Бога (мястото на радост на Слънцето), ако разгледаме този пример като мунданно съответствие. По същия начин и десният квадрат, ако се приложи същата логика, идва от десети дом или така наречения зенит, кулминация (да не се бърка с Медиум Цели, което не винаги съвпада с десети знак от Асцендента).

Във връзка със силата на десетия знак може да се направи паралел и с индийската астрология. Първо следва да се спомене, че във ведическата традиция Луната играе водеща роля, там се ползва сидерален лунен Зодиак. Доста планетарни комбинации, известни като ”йоги”, се разглеждат не само спрямо Асцендента, а и спрямо Луната (има и йоги спрямо Слънцето). По същия начин се разглеждат и така наречените даши – астрологични периоди, те също могат да се гледат по асцендентна, слънчева или лунна домификация.

А що се отнася до силата на аспекта, който идва от десетия знак (според античната елинистична астрология), в индийската астрология винаги се обръща внимание на онази планета (или планети), която е разположена в десети знак/дом от Луната. Същото нещо в модерната западна астрология означава аспект квадратура, който носи негативен оттенък. И тази планета ще бъде още по-изявена, особено ако има есенциално достойнство – екзалтация или собствен знак. Влиянието на планета, разположена в десети знак, независимо дали се смята от Асцендента (Лагна), Луната или Арудха Лагна (производен Асцендент, по който се определя силата на нашия външен имидж), винаги ще е видимо и изявено в социума, с тези качества човек може да бъде забелязан, съответно да получи положителна или негативна оценка, в зависимост от естествената природа и статуса на планетата в тази позиция.

Могат да се открият и други паралели в използваните техники. Така наречените додекатемории идват още от древната вавилонска астрология и впоследствие намират приложение както в елинистичната астрология, така и във ведическата астрология (Двадашамша). От друга страна, използваното в индийската астрология делене на по девет части (Навамша) е било известно и в персийско-арабската астрология. Деканите, които идват от древноегипетската астрология, имат свой аналог и във ведическата традиция – така наречената Дрекана (делене на по три части). От гледна точка на зодиакално делене ведическата астрология предлага в пъти повече възможности (така наречените производни/дробни карти).

Споделям тази информация въз основа на практически опит и направено сравнение между няколко древни астрологични традиции.

За качествата на душата и ума според античната астрология

Напоследък е много популярно сред повечето астролози да се говори за карма, вибрации и духовни нива в хороскопа. А толкова ли е лесно те да бъдат определени астрологически? В традиционната (антична) астрология редица автори са разглеждали този въпрос по един различен начин. Освен оценка на темперамента също така се прави оценка на същностните характеристики на натива, т.е. каква е душата му, каква е менталността му, от какво се ръководят неговите реакции и постъпки, какво най-силно го мотивира. Така че не може да се каже, че традиционната астрология е неспособна да направи психологически портрет, просто инструментариумът е различен и един такъв анализ има малко по-различен фокус и съдържание (не се говори за ”нива” и ”проработки”).

В Апотелесматика на Хефестион от Тива се казва, че за оценка на качествата, които са повече свързани с менталната и рационална компонента на човешката личност, се разглежда Меркурий, а що се отнася до качествата, които са ирационални и повече присъщи на характера, за тях отговаря Луната – с какви звезди (планети) е свързана в сепарация и апликация. Също така се взема под внимание в кой зодиакален знак са разположени Меркурий и Луната, какви планети имат най-силно влияние върху тях, както и техните конфигурации със Слънцето и ъглите в наталната карта.

Ако разгледаме конфигурациите на Луната и Меркурий, след като определим и Алмутена на Хороскопа, бихме могли да съставим що-годе достоверна оценка за личността от гледна точка на такива компоненти като вроден темперамент, менталност, емоционалност и вътрешна мотивация.

Що се отнася до тъй наречените нива на проработка, такова понятие няма в традиционната астрология. В съвременната психологическа астрология, където се е наложило това схващане, за жалост липсва инструментариум за оценка на въпросните нива, т.е. не може със сигурност да се каже, на база аспекти, конфигурации и знакови позиции в хороскопа, на какво духовно и еволюционно ниво се намира човекът. Авесалом Подводни (руски астролог, който по-скоро е известен с философския си начин на мислене, изложен в неговите астрологични книги) преди в началото на милениума беше много нашумял с неговата теория за проработките. От него е дадено описание какви проявления могат да се очакват от знака или планетата в зависимост от нивото на проработка – ниско, средно или високо. Но липсва какъвто и да било астрологичен инструментариум за преценяване на съответните нива. Това отпраща всички подобни дискусии, относно нива и вибрации, в сферата на абстракциите и словесните еквилибристики.

Ако все пак говорим за духовно и еволюционно ниво на развитие на душата, това учение е присъствало в античната сидерална (звездна) астрология, в тази връзка следва да се спомене и херметичната доктрина. Проследява се както в античната вавилонска, така и в античната египетска астрология, като и двете са били ориентирани към наблюдаване на астрономически явления. По-нататък, когато вавилонско-халдейската традиция се слива с елинистичната, и постепенно се развива наталната хороскопна астрология от нейната рудиментарна форма в по-многопластов анализ, започват да се прилагат различни техники за оценка на качествата на душата, към какво ще се стреми в земния си живот. Но оценка на духовното ниво, дали е ниско или високо, трудно може да се направи с методите от модерната психологическа астрология поради простата причина, че липсва астрологичен инструментариум за определяне на въпросните нива. Ако вземем натална карта на абсолютно непознат човек, когото никога не сме виждали и нямаме никакви наблюдения относно неговите реакции и житейски възгледи, резултатът с тъй наречените проработки ще клони към нула, т.е. няма да сме в състояние да определим духовното му ниво, стъпвайки на солидни астрологични аргументи.

Идеята за еволюционното развитие на душата и за скрития кармичен багаж (причинно-следствени връзки) е много по-задълбочено и детайлно разгледана във ведическата (индийска) астрология, в чиято основа е залегнала много древна философска система от вярвания и възгледи. В античната елинистична и персо-арабска астрология няма дефиниция и споменаване за ”карма”, но има концепция за съдба и предопределеност. В основата на ранната гръцка астрология са залегнали принципи от херметичната философия.

Наред с древното ведическо познание, с еволюцията на душата и духа се е занимавала античната гръцко-египетска астрология, след постепенното развитие на хороскопната астрология. Тогава все още се е използвал неподвижният (звезден) Зодиак, като всяко съзвездие и негова част има дълбок мистичен и сакрален символизъм. В този контекст, като своеобразни орисници са се разглеждали божествата, управляващи 36те декана (деканите идват от Египет), а това са били звездите и съзвездията, които са съизгрявали заедно със зодиакалните знаци, отбелязвайки часа, т.е. момента на раждане. По-подробно с божествата, управляващи античните декани, можете да се запознаете в една от статиите ми в блога.