Алмутенът – Ангелът пазител в хороскопа

Както вероятно ви е известно, в съвременната западна астрология има различни методи за определяне на доминанти в хороскопа, а като управител (господар) на хороскопа обикновено се разглежда планетата, която има управление върху изгряващия знак, тоест Асцендента. В психологическата астрология това може да бъде някоя от транссатурновите планети.

В античната астрология се използва съвсем различен подход. Управителят на Асцендента несъмнено играе важна роля в хороскопа и това може да бъде само планета от септенера. Наред с това управление върху изгряващия знак могат да имат повече от една планета – според есенциалните достойнства, които имат там. Отделно от това съществува концепция за така наречения Алмутен – това е планета, която в голяма степен определя духовните и душевните качества на индивида, неговата менталност, неговата посока в живота, не само неговия характер и темперамент.

Този астрологичен метод се е използвал още в античността и сам по себе си може да се разглежда като алтернатива на съвременната система за пресмятане на така наречения краен диспозитор с помощта на диспозиторни вериги, с която вероятно повечето от вас са запознати.

Алмутенът се изчислява, като се вземат предвид само планетите от септенера, тоест се използват само планетите до Сатурн включително (двете светила и петте планети). Определя се балът на всяка една планета в петте хилегиални места в хороскопа: Слънцето, Луната, Асцендентът, Фортуна, преднаталната Сизигия.

В допълнение към горенаписаното добавям частичен превод на статия на Кристофър Уорнък – астролог от традиционното направление:

Както казва Агрипа: «Древните философи ни учат да изследваме природата на Гения (Ангела пазител) на всеки човек според звездите, тяхното влияние и аспекти, които имат сила в рождения хороскоп на всеки човек; ала техните съждения са толкова различни и отклоняващи се едно от друго, че е много сложно да се разкрият тайните на небесната сфера с помощта на техните напътствия.»

Порфирий определя Гения на звездата (планетата), която е господар на генитурата, докато Фирмикус Матернус го прави въз основа на едно от двете: или планетата, която има най-много достойнства, или планетата, в чийто дом (обител) Луната е преминала след дома, в който се е намирала по време на раждане. Халдеите обаче са определяли Гения, вземайки Слънцето и Луната. Други [астролози], както и повечето юдеи, са считали, че той трябва да се търси в някоя небесна сфера или във всички. Някои са търсели добрия Гений в 11ти дом, затова са го наричали ”домът на Добрия Дух”, а злия Гений – в 6ти дом, който затова се нарича ”домът на Злия Дух”.

Авторът на посочената статия изразява съгласие с мнението на Робърт Золер относно това, че личният Даймон или Ангел пазител се определя посредством метода Алмутен Фигурис, чиято схема за изчисление е представена в ”Книгата за ражданията” на Ибн Езра. Планетата, която получава най-висок бал, се счита за Алмутен на хороскопа.

Алмутен Фигурис несъмнено е свързан с личния Ангел пазител. Ямблих в ”Мистериите на египтяните, халдите и асирийците” посочва, че личният Даймон може да бъде определен по наталната карта.

Ямблих споделя, че «този [даймон] присъства като прототип преди момента на слизане на Душата в света на проявеното битие. След като Душата го избере за свой водач, [даймонът] веднага започва да се грижи за изграждане на жизнения потенциал, и когато той снизхожда в тялото, той се свързва с тялото и става пазител на неговата жизнена програма. Той също така поема управление върху частния живот на Душата, и независимо от изводите, до които ще стигнем по пътя на умозаключенията и разсъжденията, той ни свързва с тези принципи.»

За синтеза на прогностичните техники в астрологията

Реших да напиша тази статия, за да разсея някои често срещани заблуди относно така наречената годишна прогноза, която е една от най-търсените астрологични услуги.

Има невярно съставено мнение, което се е изградило в резултат на внушения от страна на някои астрологични направления и астролози, че прогноза може да бъде направена само с транзити или, ако е годишна, само по солар (слънчева революция).

В старата традиция, от която са тръгнали всички по-нататъшни направления в астрологията, транзитите стоят на последно място в йерархията на прогностичните техники. Тук не говоря за мунданна астрология, където се използват ингресии и цикли на бавни/външни планети, но и това далеч не е достатъчно за изготвяне на прогноза, маркират се само дългосрочни тенденции.

В наталната прогностична астрология транзитите могат да се използват за доуточняване на тайминга, но не по начина и в смисъла, в който го разбират в съвременната психологическа астрология, тъй като в нея няма техники, които да покажат кои транзити и на кои планети ще са продуктивни и събитийни в рамките на определен период от време.

Що се отнася до слънчевата революция – масово използван метод за годишна прогноза от повечето практикуващи астролози, тя също не се използва изолирано, самостоятелно. Този принцип масово не се спазва, затова хората вярват, че прогноза се прави с транзити и солар, или най-много към тях да се добавят вторични прогресии. Независимо от астрологичното направление, което сте избрали да следвате, ако сте стигнали до ниво прогностика, би следвало вече да сте разбрали, че нито една предсказателна техника не се използва изолирано, ако търсим наистина надежден резултат. Нерядко се случва в една или друга астрологична школа да се дава приоритет на определени техники за прогноза, като например солар и транзити, транзити и прогресии, определен вид дирекции, т.е. символични направления (а те са много видове, като се използват различни алгоритми и ключове), профекции, фирдарии в западната астрология – модерна и традиционна, а в индийската традиция това са различни видове даши (планетарни и знакови периоди, съответно по система Парашара или Джаймини), транзити, профекции и годишни революции (аналог на солара). Отделно от това има не толкова известни техники и методи. Някои от тях може да претендират за самостоятелно използване, но най-добрият резултат се постига само чрез синтез и комбинация на различни методи.

Ако говорим за традиционна западна астрология, редица предсказателни техники от античността не могат да се използват пълноценно, нито пък правилно без познаване на някои базови елементи на античната астрологична традиция. Срещала съм немалко случаи, когато съвременни астролози се опитват да правят своеобразен ”синтез” между модерни и антични техники, или по-скоро оскъдни и непълни елементи на второто, но без нужното разбиране на античната методология. Така например методът Зодиакално освобождаване не може да се прилага на сляпо в модерната астрология като простичък аналог на ”зодиакална прогресия”, ако не се познава неговият смисъл и съдържание, а това предполага астрологът да е добре запознат както с античното учение за херметичните жребии, така и с концепцията за планетарните секти. По същия начин има редица тънкости при работа с профекциите (също античен метод, използван още в древната персийска традиция), които се комбинират не само с годишния солар, а и с други методи за определяне на времеви управители (хронократори) в хороскопа. И този метод, прилаган от съвременни астролози, не може да се използва само като знакова или домова прогресия.

В практиката си на астролог не се сещам за метод, който да дава отлични резултати, ако се прилага изолирано – нито дашите в индийската астрология, нито прехвалените примарни дирекции в западната астрология. Затова съм скептична, когато чуя гръмки и самоуверени изказвания, било то и от някой ”топ астролог”, за един или друг метод в астрологията като ”единствен и незаменим”.

Що се отнася до по-дългосрочно прогнозиране, тук просто физически не е възможно астрологът за всяка от предстоящите години да направи пълна годишна прогностика в комбинация с още поне няколко метода. Затова тук се използват специфични методи, които дават ориентир в по-дълъг времеви хоризонт, независимо дали става въпрос за западна или ведическа астрология. Дългосрочни прогнози може да се правят, но те носят много общ и тенденциозен характер. Разглеждат се планетарни години, различен вид периодика и цикли. По този начин се определя кои планети поемат управление върху периода, съответно може да се предположи, според тяхната позиция и статус в наталната карта, в каква посока ще са промените.

Само по транзити и дирекции не се прави и ректификация, да не говорим за дългосрочни прогнози. Има много митове в съвременната психологическа астрология, за жалост и практикуващите не са запознати с всички методи и техники. Голяма част от клиентите и без това не са наясно – те идват и просто искат ”хороскоп”.

Няма астрологичен метод, който да дава 100% надежден резултат при всеки един човек. Всяка натална карта има своята индивидуална специфика – при един човек работи добре методът дирекции, при друг не винаги сработва дори с прецизиран час на раждане, в който няма никакви съмнения. Има хора, при които работят добре примарните дирекции, при други те са почти неизползваеми (отново говорим за случаи с много точен час на раждане) или най-малкото не винаги дават надежден резултат. За сметка на това може много добре да сработва стандартната дирекция на слънчевата дъга. Или някой друг метод – малко ли са?

В интерес на истината има и ведически техники, които не сработват еднакво добре при всеки. А някои от тях дори не са с доказана ефективност и надеждност, проверено на практика в немалко случаи.

Има и случаи, в които една годишна или средносрочна прогноза не може да даде достатъчно надежден отговор, ако се пита за конкретен човек и конкретна ситуация. При такива казуси е по.целесъобразно и практично да се направи консултация с помощта на Хорарна астрология.

Мен лично много би ме усъмнил астролог, който се кълне в стопроцентова надеждност на използвания от него прогностичен метод и го поставя на първо място, като обезценява други прогностични техники. Същото важи и за методите, които се използват при ректификация. Тук също съм срещала крайни и твърде самонадеяни изказвания, с претенции за ексклузивност. В моите анализи никога не съм лъгала клиентите, използвайки един или друг метод, и винаги съм казвала, че не във всеки един случай въпросният метод дава еднакво валиден резултат.

Кармични индикации във ведическата астрология

Напоследък е много популярно да се говори за така наречената ”кармична астрология”, съответно и ”кармичен хороскоп”, затова реших да напиша тази кратка уводна статия.

В индийската астрология трите водни знака (съответно дома) се наричат ”мокша трикона”. Това са домовете от водния тригон – така звучи по-разбираемо за всички, които не са запознати с терминологията от ведическата астрология. Те са свързани с процеса на освобождаване от оковите на материалния свят и материалните привързаности. Има го и в модерната западна астрология, вероятно заимствано като концепция от ведическата. В превод от санскрит мокша означава нашата крайна цел, т.е. да се освободим от всички материални привързаности и емоционално-ментални фиксации, преди да напуснем физическия свят и да продължим своето пътуване в духовния.

В този контекст индийците разглеждат с повишено внимание планетите, разположени в два зодиакални знака. Счита се, че те дават по-изявени, така да се каже, кармични ефекти. И това са Водолей и Скорпион – с изричното условие, че се разглеждат позициите в хороскопа, построен по ведически сидерален Зодиак и анализиран с методи от ведическата астрология.

В интерес на истината не съм попадала на по-задълбочена обосновка на това твърдение. За знака Скорпион мисля, че е ясно – той е част от мокша трикона. И като мунданно съответствие има управление върху осми дом в хороскопа, който има отношение към кармата от минали животи (това е окултен дом).

За Водолея няма разяснения. В тази връзка ми идва на ума, че според ведическата традиция Лунните възли също имат управление върху тези два знака – Раху като втори управител на Водолей и Кету като втори управител на Скорпион. А те, както знаете, носят кармична символика. В допълнение към това се разглеждат и планетите в ретроградна фаза, ако има такива в хороскопа. Има и безброй специфични комбинации, които също могат да показват определени кармични ефекти, но те са съобразени със спецификата на ведическата култура и с тамошните религиозни възгледи (така наречените доши, да не се бъркат обаче с дошите в аюрведичната медицина; на санскрит "доша" означава дисбаланс, дефект).

Тук ще отворя една скоба и ще добавя, че според античната херметична традиция във Водолей и Скорпион (сидерални позиции) се намират някои от така наречените свещени градуси. Те обаче не носят задължително ”ангелски” характер. На практика съм забелязала, особено имайки предвид духа на нашата епоха (Кали Юга), че индивиди с такива градуси могат да преминат – къде осъзнато, къде не чак толкова – и към тъмната страна на духовността и езотериката. Тогава знанието се използва с непочтени цели, за лични облаги или подхранване на егоистични мотиви и амбиции, за придобиване на власт и влияние.

Индийците също са на мнение, че някои от накшатрите (лунни стоянки) в днешни времена се изявяват с повече негативни характеристики, т.е. откъм сенчестата си страна. Всяка накшатра има своята тъмна и светла страна, макар и да има накшатри, които носят по-изразен ”демоничен” оттенък. Но те нерядко даряват индивида и с повече способности в окултната сфера.

При ведически анализ на хороскопа се обръща внимание дали има планети в горепосочените два знака и какви са те, как са поставени и аспектирани. Разглеждат се позициите както в основната карта Раши (D1), така и в производната карта Навамша (D9). Никой сериозен анализ при ведически астролог не минава без разглеждане на Навашма – тя показва какви ще са ефектите на планетите в основната карта. Това е нашата вътрешна карта, така да се каже, и показва нашата скрита същност. Някои астролози са на мнение, че нейните ефекти, извън контекста на брака и партньорските връзки, започват по-силно да се усещат и разгръщат през втората половина на живота, след 36-годишна възраст нататък. Други считат, че Навамша се изявява през целия ни живот.

Също така при индийците се среща мнение, че планети в знака Скорпион (съобразно тяхната естествена природа и сигнификация) показват къде човек е склонен да допуска най-много грешки. А от кармична гледна точка тези грешки могат да бъдат свързани и с постъпките на някой наш близък, роднина (в контекста на тяхното влияние върху нашата съдба). В индийската астрология, както и в модерната психологическа, има концепция за родова и семейна обусловеност. Има множество конфигурации, които дават информация за причинно-следствените връзки, а от гледна точка на кармата и семейните обусловености се разглежда производната карта Двадашамша (D12). По нея също така може да се съди и за влияния от ранното детство и обкръжение на човека – какъв отпечатък носим от миналото. На по-фино ниво кармичните ефекти в хороскопа са показани в производната карта Шаштйямша (D60), но това е карта от по-висок ранг, която изисква много точен час на раждане и прецизна ректификация, която задължително се извършва с ведически методи, ако се прави анализ от ведически астролог по Джьотиш.

В заключение ще добавя, че във ведическата астрология кармата носи съвсем конкретни измерения и астрологически могат да се видят нейните проявления в определени сфери от живота, тя не е само абстрактно понятие и модерна дума, с която напоследък много се спекулира сред астролозите.

Ректификация – как да открием точното време

В тази моя авторска статия бих искала да ви запозная с една от най-важните стъпки при анализ на натална карта (рожден хороскоп), която поради едни или други причини или се прескача от самия астролог, или се пренебрегва от клиента. В практиката си често попадам на такива случаи и оставам с впечатлението, че е тенденциозно явление и при немалко практикуващи астролози (включително споделено и от самите клиенти).

За какво е нужна и какво представлява?

Ректификацията на хороскопа представлява проверка и прецизиране на часа на раждане, при което се извършва и настройване на хороскопа за работа – както за аналитичната част, така и за прогностичната.

В повечето случаи клиентът рядко разполага с много прецизен час. Спомените на майката и близките дават някакъв ориентир, но рядко гарантират необходимата точност, а има и случаи, когато могат да бъдат объркващи, противоречиви. При записи, които се извършват в гражданския отдел на местната община, също има закръгляне. Много редки са случаите, когато часът е фиксиран с точност до броени минути. Изключение има при деца, родени с оперативна намеса (цезарово сечение), но и там не винаги има гаранция, че всичко е фиксирано с точност до половин-една минута. Имах такъв случай в практиката си, при който при родена със секцио клиентка – с час на раждане, записан с точност до минута – знакът на Медиум Цели се сменяше в интервал от около половин минута, затова също беше необходима внимателна и прецизна проверка. Особено имайки предвид, че анализът беше много на тема ”Професия и бизнес” и оценката на сигнификаторите трябваше да бъде извършена въз основа на техните връзки със знака на Медиум Цели. В моята работа на астролог ректификацията е абсолютно задължителна и не може да се ”прескочи” по желание и настояване на клиента, тъй като от прецизирания час зависят получените резултати, според които клиентът в крайна сметка дава оценка на астролога за свършената работа.

В процеса на ректификация не само се проверява и уточнява часът на раждане, а фактически се извършва фина настройка на наталната карта за анализ и прогнозиране с помощта на различни астрологични методи и техники. В тази връзка следва да се спомене едно водещо правило: с каквито техники се ректифицира часът на раждане, със същите техники се прави прогнозиране на бъдещи тенденции и събития.

А сега стигаме до същинската част – какви са методите за ректификация?

На първо място следва да се спомене техниката, известна като Везни на Хермес (Трутина Херметис). Това е най-старата известна техника, която Птолемей нарича ”правило на Петозирис”.  Тук ще отворя една скоба и ще уточня, че египетският жрец Петозирис (живял в края на 4 век пр. Хр.) е бил един от първите астролози от античността. В най-ранните елинистични източници се споменава за фараон Нехепсо и неговия жрец Петозирис, но техни трактати не са били запазени, учението вероятно се е предавало като устна традиция и само се цитира от по-късни астролози.

Птолемей изтъква два важни момента, свързани с началото на човешкия живот. Първият, който се приема за естествено начало (arche), е зачатието. Този момент предопределя редица водещи характеристики (idiomata) на всяко човешко същество. Второто начало (katarche) е раждането, то дава развитие на тези характеристики и на индивидуалния потенциал, който включва целия спектър физически и ментални качества на човека.

Методът Трутина Херметис представлява изчисляване на хороскопа на зачатието, който се счита за своеобразен начален момент, когато се изграждат физическите, психологически и духовни характеристики на бъдещото човешко същество. Хороскопът на зачатието помага да се предвиди пренаталното и вътреутробното развитие на плода. Това е важно и от астромедицинска гледна точка. Моментът на зачатието може да бъде известен по случайност (symptomatikos) или в резултат на наблюдение (parateretikos). Птолемей разглежда втория случай, когато моментът на зачатието не е известен. Търси се аналогия между звездните констелации в първия и втория случай, т.е. при зачатие и при раждане. В античността е имало и друга астрологична традиция, при която моментът на зачатието се е установявал посредством изчисления. Всички методи за изчисляване се базират на предположението, направено от Птолемей, че трябва да има сходство между звездните констелации в момента на зачатието и в момента на раждането.

Още през най-ранната античност астролозите са приемали зачатието, а не раждането за отправна точка при изчисляване на рожден хороскоп, т.е. за символично начало. Тази традиция е била позната още във Вавилон. Първият източник, в който тя се споменава, датира от 257 век пр. Хр. – запазен хороскоп от Селевкид (глинена плочка с клинописно писмо), който съвременни астролози определят като първи хороскоп на зачатието. Началото на тази практика датира от времето, когато започват да се сливат вавилонско-халдейската предсказателна традиция и гръцката наука.

Трутина Херметис може да се използва за изчисляване на ориентировъчен час в рамките на по-голям часови интервал. Методът не дава точност до минута, обикновено се получава отклонение средно от 10-15-20 минути спрямо истинския час, но може да се използва за ориентир, след което се работи с други методи за по-фино прецизиране.

На второ място следва да се спомене методът Анимодар (от персийски an-namudar – образец, показател). Понякога това понятие се използва като синоним на Трутина Херметис – хороскопът на зачатието, Анимодар на Хермес (Ибн Езра го нарича ”метод на Енох”). Има и други методи. Най-разпространена и известна техника е Анимодар на Птолемей, за който античният астролог споменава в своя Тетрабиблос. Тук за отправна точка се взема преднаталната сизигия, т.е. последното новолуние или пълнолуние, което се случва преди раждането. Има и още един, по-малко известен метод – Анимодар на Заратустра.  При този метод за ректификация се използват Примарни дирекции, за целта се определя Хилег. Тук обаче трябва да разполагаме с ориентировъчен, макар и не много точен час на раждане, тъй като за работа с Примарни дирекции трябва приблизително да се знае градусът на Асцендента. Примарните дирекции не са надежден метод при по-големи времеви интервали.

Оттам нататък могат да се използват и други техники, част от които е навлязла и в модерната астрологична система. За събитийна проверка се използват различни видове дирекции в комбинация с вторични прогресии и транзити. Но има и още една – обстоятелствена проверка, която изисква правилно определяне на тематични сигнификатори и оценка на силата на тяхното влияние, на техните ефекти. Във ведическата астрология (Джьотиш) такава обстоятелствена проверка се извършва с помощта на производни тематични карти (наричат се ”варги” на санскрит), а в западната традиционна астрология за целта се използват тематични сигнификатори и жребии. И основният водещ принцип се състои в това, че наталната карта трябва да дава точно и вярно описание на съдбата на индивида и на житейските му обстоятелства в различни сфери на битието. Тази проверка, съобразно житейските обстоятелства, може да потвърди или отхвърли резултатите от събитийната проверка, при която има подчертан субективен момент – в зависимост от опита и усета на астролога се определя кои дирекции или прогресии резултират в едно или друго житейско събитие. Непознаването на сигнификациите – както естествени, така и индивидуални – в такъв случай може да изиграе много лоша шега на астролога, също така и при непълна/неточна преценка на ефектите, които дава един или друг сигнификатор. Повечето грешки при ректификация се дължат именно на този момент, т.е. неправилно определени сигнификатори за дадено тематично събитие.

Така че, както вероятно ви е станало ясно от написаното дотук, ректификацията на часа на раждане далеч не е толкова бързо и лесно занимание, че да отнеме 10-15 минути. Бърза работа – срам за майстора. Не е и нещо, което може да се прескочи, без да рефлектира върху качеството на анализа и точността на прогнозата. Отговорността би следвало да стои в основата на етичния кодекс, от който се ръководи консултиращият астролог. За да се реабилитира астрологията като вид научна дейност, изискваща години упорит труд и обучение, отношението към нея трябва да бъде сериозно.

На изображението по-долу е представен един от първите запазени до днес хороскопи на зачатието от вавилонския период (селевкидските артефакти). Първата плочка съдържа информация за зачатие, което се е случило на 17 март 257 г. пр. Хр., а на втората плочка съответно са данни за раждането, което се е случило на 15 декември 257 г. пр. Хр. Периодът на бременност е 273 дни – 10 сидерични (звездни) месеца. Плочките съдържат информация за годината на събитието, вавилонския лунен месец, времето на събитието, движението на Луната, за положенията на останалите планети в небето  (включително и хеалиакални фази, ако има), както и за някои астрономически събития, които скоро предстоят – в случай, ако е близо до равноденствие или слънцестоене.

Целта на настоящата статия е да внесе повече яснота относно начина на работа при анализ на рождения хороскоп и задължителните стъпки, които се извършват от астролога преди да се ангажира с анализа.

Древният произход на съвременните астрологични архетипи

В настоящата статия ще разгледам въпроса за някои разлики, но наред с това и прилики между античната (традиционна) и модерната астрология. Тя беше инспирирана от прочитане на рецензия, написана от съвременен астропсихолог, представител на рускоезичната школа, относно новоиздадена книга по традиционна астрология. От една страна той обвинява автора на книгата в неразбиране на редица съвременни идейни концепции в психологическата астрология, но от друга страна отчетливо се вижда неговото неразбиране на основополагащите методи и философски възгледи, които са неразделна част от античната традиция.

Както се знае, съвременната астрология в сегашния си вид е започнала да се развива и налага от началото на 20ти век. Принос за нейната популяризация, но наред с това и профанизация има Алан Лео, който я свежда до дневни хороскопи във вестникарските колонки. И до ден днешен такива ”хороскопи” се ползват с широка популярност сред мнозинството, макар че от гледна точка на мислещия човек са само забавно четиво. От друга страна, вече като положителен пример, заслужават внимание трудовете на Карл Густав Юнг, които са залегнали в основата на съвременната астропсихология.

Направи ми впечатление твърдението на рецензента за това, че докато съвременната астропсихология третира планетите и други небесни обекти като живи архетипи, тоест енергии, античната астрология според него разглежда планетите само като физически и астрономически обекти. На практика това твърдение е само отчасти вярно. И сега ще ви обясня защо.

Както вероятно вече ви е станало ясно, Античната астрология в своя първоначален вид е била наблюдателна наука, тоест едно цяло с астрономията. В зората на астрологията – през вавилонската епоха, също така в египетската култура, а по-нататък през елинистичната епоха, както и по времето на персо-арабската традиция е имало практика да се наблюдава небето, да се водят записки за различни небесни знамения и интересни феномени, да се съставят таблици за движението на небесните тела, за което свидетелстват още най-ранните записи (клинописни артефакти върху глинени плочки, а по-нататък и древни папируси, които впоследствие се пренаписват в различни трактати и се превеждат на други езици, а също т.нар. ”зиджове”, тоест таблици в арабската традиция), както и редица измервателни уреди от античността и средновековието, с чиято помощ са били извършвани изчисления относно движението на небесните тела и някои по-интересни астрономически събития (лунации, затъмнения). Всичко това говори за добре развита астрономия и математика, и е доказателство за това, че астрологията в античността все още не е била отделена от астрономията и се е базирала върху директни наблюдения, а не само върху абстрактен символизъм. А самите астролози в древността са били и астрономи, и математици.

Наред с това няма как да се съглася с изказаното от рецензента мнение, че астролозите от античността са третирали планетите само като физически обекти. Цялата съвременна астропсихология с нейните архетипи се базира именно върху античната митология и космогония, в частност върху елинистичния божествен пантеон, който е оказал най-силно влияние върху изграждането на архетипните планетарни образи в съвременната  психологическа астрология. Именно елинистичната традиция, а по-късно и арабската е дала основа за съвременната астрология, макар и видоизменена. Откъдето и да го погледнем, във всички антични астрологични традиции планетите, освен че са били разглеждани като астрономически (реално движещи се) обекти, са били свързани с митологичния божествен пантеон. А нима това не са архетипни същности, на които се приписват определени качества, характеристики и енергийни влияния?

Във всяка една митология, независимо за коя древна астрологична традиция става въпрос, небесният божествен пантеон е свързан с планетите и светилата. Всяко божество е било персонификация на определен архетип със сбор от характеристики. В древната ведическа астрологична традиция планетите се наричат ”грахи” (на санскрит), като всяка от тях представлява някоя божествена еманация и носи определена духовна енергия. По същия начин са се разглеждали и божествата, управляващи 36те деканата в античния египетски Зодиак. Божествата, управляващи деканатите, са носили не само определени характеристики, а и са орисвали съдбата на човека, роден под тяхно влияние. Така че Юнг, независимо от приноса му за развитието на съвременната психология, който е безспорен, не е представил нищо ново и коренно различно като идея. Архетипите и символите, за които той говори, са съществували в продължение на хилядолетия в колективното несъзнавано, респективно в генетичната памет на човечеството.

От друга страна, една от основните разлики между съвременната психологическа и традиционната юдициарна астрология се състои в целите, които те изпълняват. Докато фокусът в модерната астрология е насочен към вътрешния свят на човека с неговите субективни преживявания и възприятия, макар и проектирани навън посредством интеракции с околните, традиционната астрология е насочена към реализация на съдбата и към максимално точно описание на външни обстоятелства в живота на човека. Субективни преживявания срещу обективни обстоятелства – това е основната разлика между двете направления.

Наред с това от гледна точка на архетипния символизъм могат да се намерят редица прилики между двете астрологични направления – съвременно и традиционно. Съществени разлики има в методологията и в начина, по който се използват редица астрологични техники, както и в техния брой. Съвременната астрология се е надградила с някои нови техники, макар че някои от тях вероятно се основават върху елементи от старата традиция, наред с това немалък брой антични техники в момента не се използват от повечето съвременни астролози – или поради тяхно непознаване, или защото мнозина от тези стари техники са потънали в забрава и са се запазили само непълни техни фрагменти, което не позволява ефективно използване на техниката, без да бъде разбран нейният механизъм на действие, както и нейната философска основа.

Тази статия носи познавателен характер, не претендира за научност и изчерпателност, като има за цел да запознае читателите с някои основополагащи елементи на древната звездна наука.

На първа среща с Антична астрология

В тази моя статия ще споделя някои преживени моменти по пътя на изучаване на традиционна (антична) астрология и се надявам да бъда полезна на всички желаещи да се докоснат до тази древна наука. В интерес на истината много малко са колегите, при които първият досег с астрологията е бил посредством запознаване с античната звездна традиция. Повечето сме преминали през различни школи, докато не се отсее зърното от плявата и не изберем онова направление, което най-добре импонира на нашите цели и мироглед, и дава оптимални резултати при работа с клиенти и практически казуси.

Най-често задаваният въпрос е как и къде може да се научи традиционна астрология. Както се знае, у нас все още няма достатъчно такива школи, в които се преподава автентичната древна традиция и се предлага пълноценен курс, който да включва всички нива – от съвсем начинаещи до напреднали и експерти. По-скоро може да се говори за отделни лектори с периодични семинари, а това са единични случаи. Остава да се надяваме, че това знание ще продължи да се разпространява и да се увеличава броят на неговите сериозни и отдадени последователи.

На първо място ще споделя, че няма никаква база за сравнение, ако говорим за свободен достъп до специализирана астрологична литература сега и във времената на ранната демокрация. Днешните любители на астрологията са облагодетелствани с много по-голямо изобилие от варианти и възможности, което от своя страна ги изправя пред много сериозно предизвикателство – да се научат да отсяват зърното от плявата, истинското познание от това, което продава и носи бърза популярност сред слабо осведомени хора.

Идеалният вариант би било, ако успеете да усвоите някои ключови базови елементи на античната традиция в школа или с компетентен преподавател. Тук обаче е много важно да се знае, че античната традиция е необятен океан от знания и техники. Няма как в един кратък курс или поредица от семинари да се усвои из основи целият този материал. Качественото преподаване – по това ще го разпознаете – включва отделни специализирани модули. Целта на повечето кратки семинари е уводно запознаване, да запалят интереса ви към тази древна традиция, а оттам нататък да продължите сами да надграждате като четете, изследвате, търсите сами специализирана литература и източници на информация, които в наши дни са налични, достъпни и се предлагат в достатъчен обем, стига човек да има желание да се занимава сериозно с тази материя.

Нито ще научите антична астрология, било то западна традиционна (елинистична и персийско-арабска) или ведическа (индийска), в някой астрологичен форум или още повече фейсбук група. Те са създадени с дискусионна цел, за обмяна на опит и впечатления, а не за уводно и напредващо обучение. Престоят в някоя специализирана група по антична астрология няма да ви направи практикуващ традиционен астролог така, както не може да се научи на високо експертно ниво и ведическа астрология само от книги и блогове/сайтове на практикуващи астролози. Не могат да се усвоят толкова лесно специфични техники за анализ и прогноза, ако преди това не сте усвоили философската и методологичната основа на дадена школа или направление. Античната ”западна” астрология също включва в основата си философски елементи, не само космогония и митология, като започнем от херметизма, минем през гръцката научно-философска мисъл и  стигнем до по-късната средновековна представа за устройството на света и космоса. И за да можете да практикувате това астрологично направление, е нужно първо да разберете начина на мислене и философските възгледи на неговите създатели от античността. Само с научаване на методи и техники не става, те не са само технически елемент, зад всяка от тях стои определена философия – херметичното учение за Планетните Сфери, за жребиите, за местата на сила в Тема Мунди, както и за тайните места на планетите, за аспектните фигури и геометричните пропорции, и т.н. Всичко това далеч не е толкова елементарно и прочитът на хороскопа не включва само психологически профил и анализ на отделни позиции, освен това се използват допълнителни карти (освен наталната) и деления.

Другият важен момент е, че традиционната астрология не е успяла масово да се наложи, тъй като нейната цел не е да променя нашите възприятия чрез преработки и повдигане на вибрация (доста популярен похват в модерната психологическа астрология), а по-скоро да ни помогне да приемем съдбата си като съвършено творение на Всевишния. Това предполага доза смирение, наред с което един анализ с методите на традиционната астрология може да ни покаже в коя сфера от живота какви резултати и ефекти бихме могли да очакваме и какъв е таванът на нашите възможности. Тук от една страна има рационален и детерминистичен елемент, а от друга – елемент на приемане, за който се говори в редица духовни учения. Ако се докоснете до античната философска мисъл, ще видите, че древната астрологична традиция не е лишена от духовен елемент и не е материалистична наука, каквато може би изглежда в очите на незапознати хора или привърженици на съвременната ню ейдж философия. Тя обаче не е толкова атрактивна за масовия читател, тъй като не предлага лесни и бързи решения, и не дава измамни обещания на хората, тоест няма нищо общо с творческото писане, което напоследък е спечелило огромна популярност и широка аудитория от последователи.

И последно – това, което което затруднява и отказва повечето любители, проявили случаен интерес към античната традиция, е нейната висока бариера за навлизане. В това направление астролог не се става след половин-една година обучение или хаотично четене по форуми и групи. Или с повтаряне на нещо научено от друг астролог (астролози), без надграждане и лична изследователска практика. Затова античната традиция е много повече свързана с качествата на Меркурий и Сатурн като комбинация, отколкото с Уран, Нептун или Хирон, под чиято егида минава съвременната астрология. В нейната основа стои друга философия – не тази на ню ейджа, а елементи от херметизма и гръцката научна мисъл.

Сезонният календар в шумеро-акадската и вавилонската култура

Настоящата статия носи малко по-научен оттенък, в нея ще ви запозная с античното делене на годината на различни сезони в шумеро-акадската, а по-нататък и във вавилонската култура. За целта се запознах с лекцията на руския учен В.В.Емелиянов (”Нипурски календар и ранна история на Зодиака”, 1999 г.), изнесена на рускоезична конференция. Той, от своя страна, се позовава на изследванията на Бено Ландсбергер – учен от еврейски произход, роден в Чехия (живял в периода 1890-1968 г.), изучавал ориенталистика в Лайпцигския университет, по-късно се ориентирал към асириологията. 

В ранната шумеро-акадска цивилизация все още не е имало календари, основани на астрономически наблюдения и измервания, съответно не може да се говори и за астрология във вида, в който е стигнала до нас от по-късния вавилонски период. Календарът в рудиментарната си форма се е основавал на делене на годината според сезоните на производство на ключови селскостопански култури. По този начин се откроява делене на два основни сезона (полугодия) – Думузи и Гещинана. Сезонът Думузи се е свързвал с производството на ечемик и бира, а сезонът Гещинана – с производството на грозде и вино. Това се потвърждава и от календарите на семитските народи. Първият месец на годината, имайки предвид тамошните климатични условия, е бил свързан със събиране на реколта от ечемик, а седмият месец на годината е бил посветен на виното. По такъв начин се открояват два основни сезона – сух сезон (Думузи) и влажен сезон (Гещинана). Така се е определяла смяната на годишните сезони, а те са били обвързани с двата периода на слънцестоене – лятното слънцестоене и зимното слънцестоене. През четвъртия месец на годината традиционно са засявали ечемик, според сегашния григориански календар това са месеците юни и юли. Началото на годината в редица антични календари е било след пролетното равноденствие. В по-късния вавилонски календар има месец, наречен ”думузу” – през второто и първото хилядолетие тогава се е падало лятното слънцестоене. Според тогавашните митологични представи бог Думузи излиза от Подземния свят през десетия месец на годината заедно с душите на починалите. Тогава се е падало зимното слънцестоене (декември-януари според сегашния календар). Този месец се е наричал ”месецът на завръщане на предците”.

По-късно, през средновавилонския период, вече се дават други трактовки, тъй като тогава вече е имало астрономически маркери за определяне на годишните сезони, и те се сливат в едно цяло с митологичните представи. Вече се открояват два варианта на делене на годината: първият се е основавал върху смяна на сух и влажен сезон, а вторият е включвал двата периода, свързани с лятното и зимното слънцестоене. И за всяко хилядолетие може да има съвсем различни критерии и маркери.

Следващият такъв критерий е т.нар. акиту, което в превод означава дом за временно пребиваване на божеството преди смяна на двата сезона (полугодия). Това е било сграда извън града, където временно се е изнасяла статуята на божеството, за да могат после да я върнат в храма.

По такъв начин се открояват два основни сезона:

-акиту на жътвата на ечемик, която се е падала между 12ти и 1ви месец на годината (понякога се е добавял и 13ти месец) – ранна пролет;

-акиту на сеитбата на ечемик, която се е падала в периода между 7ия и началото на 8ия месец на годината, т.е. през есента.

Деленето на годината на две полугодия започва от ”акиту”. При шумерите годината се е разделяла на лято и зима. От гледна точка на митологията това се е свързвало с двама братя – божествата Емеш и Ентен. Първият е бил свързан с топлото време: ”емеш” е дума от семитски произход (има аналог и на акадски език) и означава жега, горещо време. А Ентен е бил свързван със студа, което традиционно е било време за почивка. През зимния сезон земята си е почивала от селскостопанска работа. По такъв начин получаваме делене на две полугодия – топло и сухо, топло и влажно, т.е. когато има преход от сух сезон към влажен. Това се потвърждава от редица митологични сюжети, записани върху тамошните клинописни плочки. Има един мит, според който между двамата братя Емеш и Ентен се поражда спор за първенство, те отиват при Енлил, който в крайна сметка отсъжда в полза на Ентен – господаря на водите, плодородието и богатството. Защо Ентен побеждава? Защото той представя природните сили, без които животът на цивилизацията не би бил възможен. Традиционно Емеш е бил покровител на строителите, занаятчиите, също така и на писарите. Той е представлявал градската култура, т.е. цивилизацията и нейното развитие. Докато Ентен живял извън града. Емеш го упреква, че той не се грижи за жилищата, в резултат на което страдат писарите и занаятчиите. Водещата роля на Ентен е свързана с репродукцията, той има власт над фертилния сезон. Той подсигурява живота, грижи се за наводняване и оросяване. Тук се проследява паралел с бог Енлил, който запложда Тигър и Ефрат с животворяща сила. Емеш като сезон е невъзможен без Ентен, т.е. без продуктивното начало (което се управлява от бог Енки). Именно Ентен притежава качеството ”ме” – магическата сила да преобразява, да възражда, да изпълва с живот и енергия. Така че Ентен представлява природното начало, преди цивилизацията, а Емеш управлява културата, строителството, занаятите, писмеността. В тогавашния календар Емеш е управлявал седем месеца, а Ентен – следващите пет. Митът за двамата божествени братя дава основания да се направят две датировки. Първата е историческа, тя е свързана с края на третото хилядолетие – периода на управление на цар Ибисин, последният цар от третата династия на Ур (от 2027 до 2003 г. пр. Хр.). Наред с това има и календарна датировка относно смяната на двата сезона и тя е свързана с прибиране на реколтата, т.е. както се споменава в античните артефакти – ”когато свещеното рало се поставя в килера”. Според нипурския календар това е било времето за прибиране на ралото от нивата (”ралото отива в своя акиту”), тогава се сменят двете полугодия. А според сегашния григориански календар това се е падало в месеците октомври-ноември – през дъждовния сезон. Тогава традиционно царят е получавал зимни одежди и завивки в храма. В сезона на дъждовете стартира цикъл от празници, свързани с лозарството и винарството. Това е периодът от седми до осми месец според нипурския календар. В античните артефакти има указания, че това време се е свързвало със Скорпиона (астрономически и астрологически). Между 14ия и 15ия ден от осмия месец на годината според тогавашните астрономически източници е изгрявало съзвездието Скорпион. През третото хилядолетие според съзвездието Скорпион се е определял срокът на есенното равноденствие. Позоваване на това има в текста на Ян Ван Дайк, публикуван през 1998 година. В митологията се споменава за това, че небесната богиня Инана яздела скорпион и отрязала опашката му, което ядосало небесния бог Ан. В резултат на това в сезона на Скорпиона (през 3то хилядолетие) дните започват да намаляват, а нощите стават по-дълги. Астрологически Скорпионът е в опозиция с Телец, който в тогавашната епоха е белязал момента на пролетното равноденствие.

Също така се проследяват първи опити да се раздели годината на четири сезона:

-дни на влажна земя

-дни на сеитбата

-зима

-дни на реколтата

През зимния период земята си е почивала от селскостопанска работа.

В шумерските текстове се откроява пролетта – ранният разлив на реките (”когато шараните хвърлят хайвер”). Тогава е бил сезонът на пъстрия ечемик (местна зърнена култура), чиято сеитба се е извършвала в периода от февруари до началото на март, съответно реколтата му се е прибирала през април (узрявал е за 80 дни) – един от отличителните белези на пролетта и началото на астрономическата година.

Въз основа на гореизложеното могат да се направят следните изводи:

Първо: През 3-4 хилядолетие, т.е. през шумерската епоха, в Месопотамия е имало фиксирано делене на годината на две полугодия. В календара се отбелязват особеностите на четирите сезона, без да се споменават конкретни наименования.

Второ: Деленето на полугодия първоначално е имало селскостопански (ритуален) характер, т.е. било е свързано с периодите на производство на ечемик и грозде, съответно бира и вино. По-късно започват да се използват астрономически маркери – лятното и зимното слънцестоене.

Трето: Сезоните са се определяли според времето за извършване на определени видове селскостопанска работа. През второто хилядолетие във вавилонско-асирийската култура се заражда представата за три основни сезона, като критерий за това се е използвал изгревът на определени звезди спрямо небесния екватор, т.е. тук вече имаме астрономически маркери. По този начин се открояват пролетта, зимата и лятото. Есента не се откроява като отделен сезон, а по-скоро се говори за есенно-пролетен период, сякаш са едно и също. Докато за обозначаване на пролетта, зимата и лятото има отделна терминология в шумеро-акадския език.

Що се отнася до астрономическите маркери за разграничаване на годишните сезони, за които се спомена по-горе, това са били неподвижните звезди и съзвездия, които са се разделяли на следните три категории:

-звездите на Ану – това са съзвездията близо до небесния екватор, те са белязали пролетно-есенния сезон;

-звездите на Енлил – в лятното небе това са били звездите на север от небесния екватор;

-звездите на Енки – те са белязали зимния сезон, това са звездите на юг от небесния екватор.

Както виждате, в античната шумеро-акадска култура първоначално е бил използван ритуално-битов календар, като годишните сезони са се определяли според циклите на производство на ключови селскостопански култури за региона. По-късно, вече през вавилонския период, започват да се открояват специфични астрономически маркери за определяне на сезоните, т.е можем да говорим за постепенно и поетапно развитие на античната звездна наука, която се е основавала върху наблюдателна практика, като първоначално астрологията, в тогавашния си вид, е изпълнявала ритуално-обредна функция и предимно са се извършвали наблюдения върху моментите на слънцестоене, равноденствие, върху изгрева на определени звезди и съзвездия, върху фазите на Луната, без все още развита хороскопна астрология.

Въз основа на гореизложеното мога да направя следното заключение:

Едва през късния вавилонски период започва да се заражда хороскопната натална астрология в рудиментарна форма, но тя е била все още твърде оскъдна от гледна точка на методология и техники за анализ на хороскопа. Безспорно доказателство за това са откритите 28 глинени плочки със запазени ”натални карти” (или по-скоро регистри на раждания), които са включвали изброяване на основните позиции в момента на раждане и много лаконично тълкуване от по няколко реда, което показва, че тогава все още не е имало нито универсален, нито тематичен подход. На вавилонския период дължим най-вече развитието на математическия апарат и на теоретичната основа на Астрологията, както и задълбочени астрономически познания, които са се основавали върху наблюдателна практика.

За влиянието на лунните домове според античната астрология

В тази статия бих искала да запозная четящата аудитория как се е разглеждала невидима Луна в старата традиция. Още във Вавилон новият лунен месец (нисан) е започвал след изгрева на първия лунен сърп в нощното небе. Докато самото новолуние в редица антични традиции е свързано със символична смърт на Лунния бог. И след това идва фаза на ново раждане. В античната елинистична астрология Луната (нощното светило) има връзка с живота и растежа на всички същества, родени на Земята. Докато Слънцето е символ на духа, на нашата нетленна същност. Луната управлява всички преходни и циклични процеси, затова в античната традиция тя е била свързана с физическото, телесното. Във ведическата астрология Луната символизира ”манас”, тоест нашия възприятиен ум, обусловен от параметрите на нашето физическо тяло и материалната ни инкарнация.

В старата традиция се споменава за лунни домове, които се отчитат спрямо нейната фаза и са 28 на брой. Тук има паралел с индийските накшатри (лунни стоянки), които традиционно са 27, но ако се вмъкне накшатра Абхиджит, която включва много малък отрязък от 3° 35’, стават 28 на брой. Тази накшатра се използва за целите на мунданната астрология.

За отправна точка при определяне на лунните домове се взема новолунието, тоест точното съединение на светилата. Още Птолемей е споменал за важността на тази фаза в прогностичната астрология – натална и мунданна.

Има множество безспорни потвърждения за това, че влиянието на Луната се променя в зависимост от нейната фаза. Луната в античната астрология се свързва с влажно и студено качество, затова в природата тя управлява както вегетацията, растежа, узряването, така и гниенето. По Луната са малките цикли – средно от 28 дни (лунен месец), по Сатурн са големите –около 28 години от човешкия живот (сатурново възвръщане). Лунните фази, а във ведическата астрология и стоянки, могат да се използват и за прогнозиране на метеорологичното време.

В различните астрологични школи се застъпват различни твърдения относно лунните дни – техният брой варира от 28 до 31. Прави се аналогия с домовете в хороскопа. В античността лунните домове са били свързани с фазите на Луната – и колкото по-осветена е Луната, толкова е по-голям нейният дом, т.е. има прогресиращо нарастване. Това идва още от халдейските жреци (астролози и астрономи), които вече са работили с аритметична и геометрична прогресия. Това е първи опит да се оцени движението на Луната. Френският философ и историк Абел Рей (живял в периода 1873-1940 г.) казва, че «тази таблица на видимостта на Луната, открита върху една от глинените плочки от библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия (средата на 7 век), може да бъде копие на по-древен оригинал. При липса на точни астрономически инструменти е много трудно или дори почти невъзможно да се определят математическите пропорции на фазите на видимост на Луната въз основа само на наблюдения. Затова може уверено да твърдим, че в този случай става въпрос за логическо подреждане на приблизителни емпирични данни. Данните, получени въз основа на не много точни измервания, са обединени в строга закономерност на нарастване на светлината на Луната чрез ритмична прогресия.»

Тук също така се взема под внимание и фактът, че Луната се движи с различна скорост. Това е било заложено в основата на античната аритметична прогресия, според която постепенно нараства скоростта на Луната и по този начин се определят лунните домове. Но за да няма погрешно разбиране, ще уточня, че тук става въпрос за прогресиране на лунните домове, а не за нейната скорост според фазата. Според споменатите антични източници нейното движение е от 8° 30’ до 15° 30’, но както се знае, Луната никога не се движи със скорост по 8° на денонощие. Тази прогресия стои в основата на 28 лунни дома. Първи лунен дом започва от 0°, т.е. от точното съединение на светилата, и е до 8° 30’. Съответно последният, 28ми лунен дом, е от 8° 30’ до 0°, непосредствено преди новолуние. В редица източници се споменава за домовете на Хеката (Тъмна Луна), чието влияние се е считало за неблагоприятно. Тук конкретно следва да се отбележат 1ви и 28ми лунен дом. Според тази система неблагоприятният ефект не се разпространява отвъд тези 8° 30’, макар че в редица по-късни източници се споменава за 12° преди и след новолуние (важи и за пълнолунията, използва се в катархен астрологията).

При редица автори от елинистичния период са разгледани фазите на Луната и тяхното влияние. Интересно е да се отбележи, че няма единно мнение относно техния брой – споменава се за 11, 10 или 7 фази на Луната.

Освен това според някои автори от античността Луната си променя качествата според фазата, която прави, като най-общо може да се раздели на четири части:

-В първата си четвърт Луната е влажна и дава сангвиничен темперамент.

-Втората четвърт е гореща, дава нервен темперамент.

-Третата четвърт е суха, дава жлъчен темперамент.

-Четвъртата четвърт е студена, дава лимфатичен темперамент.

Или, ако трябва да обобщим, през първата си четвърт, т.е. когато Луната започва да се отделя от Слънцето, тялото се изпълва с повече влага до края на втората четвърт, докато през третата и четвъртата четвърт на Луната влагата намалява.

Във ведическата традиция лунният месец се разделя на две части – първите 14 дни (преди пълнолуние) са дни на Светлата Луна, останалите 14 дни (след пълнолуние) са дни на Тъмната Луна. Съответно светлата половина на месеца се счита за по-благоприятна, макар че има благоприятни лунни дни (т.нар. титхи) и в рамките на тъмната половина на месеца.

При тълкуване на хороскопа астролозите от античността са отчитали фазите на Луната, както и специфични лунни дни. Региомонтанус, астролог от 15 век, отбелязва съществена разлика от гледна точка на влияние на аспектите, в които участва растяща или намаляваща Луна. И при други автори от античността има немалко примери, свързани с променливо влияние на Луната в зависимост от нейната фаза. Това влияние на Луната се е вземало под внимание и в древната медицина.

Лунните домове се разделят на четири основни категории: неблагоприятни, с неопределено влияние, неутрални, благоприятни. За едни от неблагоприятните се считат дните на тъмна Луна, непосредствено преди и след новолуние, съответно 28ми и 1ви. Един античен афоризъм гласи, че когато Луната е с неблагоприятна природа, изходът от съдебно дело, дебат или спор ще бъде свързан със загуба. Същият принцип е приложим към други важни събития, както и към медицински (хирургични) интервенции.

Тук бих искала да обърна специално внимание на дните на невидима Луна, тоест около нейната фаза новолуние. Според античната митология Луната, в зависимост от своята фаза, символично се свързва с различни женски божества. В някои източници тя е представена като Диана (Артемида) в своята млада, вече видима и нарастваща фаза, като Церера при доближаване до кулминация и като Хеката при балсамична и невидима фаза, непосредствено преди новолуние. В други източници същите три божествени еманации на Луната са свързани с престоя ѝ в определени лунни домове, като традиционно домовете на Хеката, богинята на Подземния свят, са 28ми и 1ви. Този символизъм идва от античната гръцка традиция и, за разлика от други женски божества от някогашния митологичен пантеон, тук връзката с лунната фаза е еднозначна и не подлежи на съмнение. Домовете на тъмна Луна се свързват с непостоянство и неудовлетвореност, понякога могат да дават усложнения и в емоционалния живот (зависи от спецификата на наталната карта), а и като цяло не са подходящи за нови начинания. Ако го приложим към първи лунен дом, това влиза в сериозно противоречие с натрапчивите твърдения на повечето съвременни астролози за новолунието и ”новото начало”. Говорим за точния съвпад между светилата и за градусовия отрязък, докато Луната все още не е излязла от лъчите на Слънцето. В античната традиция това влияние се разпростира до момента на изгрева на първия лунен сърп в небето. В старата еврейска традиция ролята на Хеката е поета от Лилит, която за тях е била олицетворение на същите качества и сили като триликата богиня Хеката при древните гърци.

Лунните домове, които са близо до точния съвпад на светилата, дават възможност тази фаза да бъде разделена на няколко различни части, от което зависят и ефектите. Сред тях се открояват фазата на точния съвпад, фазата казими (до 1°) и фазата изгаряне (до 8°). Традицията свързва фазата на изгаряне с домовете на Хеката, тъй като тя попада в границите на техния обхват. Като цяло сред античните астролози преобладава негативно мнение относно съединението на двете светила, макар че има астрологични положения, които могат да смекчат това влияние и дори да го направят благоприятно. Такъв пример е даден от Птолемей и гласи следното:

«Онзи, върху чийто Асцендент в момента на раждане е разположена благоприятна планета, а двете светила се намират в един и същи градус от знака, ще има изключителен късмет във всяко свое начинание. Той ще бъде щастлив и тогава, когато двете светила са в опозиция едно спрямо друго, тоест едното е на Асцендента, а другото е в 7ми дом, но ако някоя неблагоприятна планета се намира в Асцендента, това е знак за голямо нещастие.»

Надявам се след прочитане на тази статия да ви се изясни моментът относно фазата на невидима Луна, която включва и новолуние. Дотук се създава впечатление, че сред немалко съвременни астролози, практикуващи и любители, масово се тиражират съвети за ”писане на новолунни желания”. Няма лошо през този период човек да остане насаме със себе си, да релаксира, да се презареди с енергия и да визуализира най-важните приоритети за предстоящия лунен месец. Но ако говорим за изготвяне на елекции, има по-благоприятни моменти (и фази) за стартиране на важни дела и нови начинания.

Прогностична астрология в съвременни условия

В тази статия накратко ще ви запозная с възможностите на прогностичната (предсказателна) астрология. В случая ще обърна повече внимание на наталната (рождена) прогностична астрология. За мунданни прогнози и анализи имам отделни публикации в блога и в социалните мрежи.

Тук няма да изброявам всички прогностични техники от античната астрология, които не са никак малко и техният брой в пъти надхвърля това, което в днешни времена се използва от повечето астролози като ”стандартен пакет” от техники. Голяма част от тях или са били изгубени в пряк смисъл, или изгубени в превода. Други, макар и стигнали до нас в превод на достъпни съвременни езици, не винаги намират успешно приложение в сегашните условия поради неразбиране на техния работен механизъм, както и на астрологичната философска мисъл, залегнала в тяхната основа. Но има и редица традиционни техники, които са се запазили, макар и във видоизменена форма, до ден днешен и намират приложение в съвременната астрология.

Дотук оставам с впечатлението, от изказвания както на практикуващи астролози, така и на незапознати любители, че сякаш се е наложило неточно разбиране за това, че традиционната (антична) астрология е само и единствено прогностика, с което, както твърдят някои психологически ориентирани астролози, същата “никак не помага на човека”. С такива констатации няма как да се съглася и сега ще ви обясня защо.

Една от основните разлики между модерна психологическа и традиционна астрология се състои в тематичния подход. Традиционната астрология залага на детайлен анализ на всяка тема от хороскопа поотделно, а не на синтезиран прочит, който включва само психологически портрет и по-общ анализ на отделни астрологични позиции в хороскопа със съвети за така наречените проработки. И фактически всяка една тема в хороскопа представлява отделен анализ, който в някои случаи може да бъде по-обемен и от така наречения ”пълен хороскоп”, направен с методите на модерната психологическа астрология. Именно затова един традиционен астролог винаги уточнява с клиента какви теми от хороскопа да бъдат разгледани (или една приоритетна тема по избор), тъй като наталната карта съдържа голям обем многопластова информация.

Но нека се върнем към прогностиката. Напоследък като че ли стана много модерно да се отрича необходимостта от такъв вид анализ, когато става въпрос за индивидуална консултация. Някои астролози говорят за програмиране и сугестиране, други изтъкват това, че по този начин се прехвърля отговорността за решенията, взети или невзети от клиента, върху консултанта. Има и астролози, които са на мнение, че един прогностичен анализ с нищо не помага на клиента, тъй като го настройва само за евентуални бъдещи събития, без да му помогне да използва и разгърне рождения си потенциал, да опознае своите силни и слаби страни.

И именно тук срещаме много сериозна заблуда. На какво се дължи, мога само да гадая – или наистина идва от непознаване на методологията на традиционната астрология, или цели определени маркетингови ефекти.

Запомнете нещо важно. Нито една прогноза - никога - не се прави без предварителен анализ на наталната карта! И всяка тема, която подлежи на прогнозиране като бъдещо развитие, първо се анализира задълбочено в рождения хороскоп. Определят се сигнификаторите на темата – как са поставени, как са свързани с други планети, какви ефекти може да даде всеки от тях и кога съответният сигнификатор се активира. Ако искате пълна прогноза, по всички най-важни теми, съответно първо трябва да бъде направен пълен анализ на хороскопа, което стократно надхвърля като обем информация (и работа) един стандартен психологически профил. И когато идва нов клиент ”само за прогноза”, няма как да се прескочат първите две важни стъпки – проверка/прецизиране на часа на раждане и предварителен натален анализ на хороскопа.

И след като сме направили предварителен анализ на по-важните теми в хороскопа или на някоя конкретна, избрана по желание на клиента, нима си мислите, че консултацията се изчерпва само с прогнозиране на бъдещи ефекти? Напротив – първо се говори за ефектите, заложени в наталната карта, за нейния потенциал, посока на развитие, алтернативни решения в една или друга сфера от живота. Това не са точно проработки – понятие, наложило се в модерната астрология, а препоръки и съвети относно всички алтернативни възможности, които са ни достъпни с нашата ”визитна картичка” – наталната карта, с която сме дошли на този свят и сме се облекли в материална форма в точно определен момент от време, на определено място и при определени обстоятелства. На всеки човек му се дава достъп до едни или други възможности, това също може да се види в рождения му хороскоп. Оттам нататък, как човек да реагира в една или друга ситуация, вече е негов избор, той взема решенията. Астрологът само му описва всички алтернативни варианти и определя качеството на времето – за какво е подходящо и за какво не е, за какъв тип преживявания има заявка в един или друг времеви период и кога с най-голяма степен на вероятност можем да ги очакваме, какво е назряло за реализация и какво още не е. В такъв смисъл прогностичната астрология е нашият компас в морето от алтернативни възможности.

Завършвам тази публикация с небезизвестния цитат от Еклесиаст:

«Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето: време за раждане, и време за умиране; време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; време за убиване, и време за изцеляване; време за събаряне, и време за градене; време за плачене, и време за смеене; време за жалеене, и време за ликуване; време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; време за търсене, и време за изгубване; време за пазене, и време за хвърляне; време за раздиране, и време за шиене; време за мълчание, и време за говорене; време за обичане и време за мразене; време за война, и време за мир.»