В тази статия ще направя паралел между няколко древни астрологични традиции, чиито елементи се използват в съвременната астрология и до ден днешен.
Кратка
историческа справка за развитието на астрологията в антични времена е представена
в една от моите авторски статии в този блог. Всеки желаещ може да се запознае
със специализирана литература по този въпрос – има достатъчно публикации, като
някои от тях са още от края на 19 век и началото на 20ти.
Както
се знае, най-ранно споменаване за астрологията като наука за звездите и техните
влияния има в месопотамската и по-късната вавилонска култура. В повечето древни
култури астрологията в най-ранната си форма е била само наблюдателна и е носила
обредно-ритуален характер, тоест за прогнозиране на по-глобални събития в
дадена държава, на съдбата на народа и управника. Тя също така се е използвала
за планиране на селскостопанската работа, тъй като така са се отчитали и
годишните сезони. Такава е била и месопотамската астрология, и
египетската. Наченки на хороскопна астрология
има в по-късната вавилонска епоха, като впоследствие това знание се пренася и в
Египет от халдейските жреци, дошли от Вавилон (Халдея). Някои вавилонски учени
и астролози се настаняват в Гърция, където също основават свои школи.
Относно
индийската (ведическа) астрология, която в днешни времена набира все по-широка
популярност в целия свят, има доста спорове и неясноти. Тъй като в голяма част
това знание в Индия се е предавало във вид на устна традиция, няма писмени
доказателства за това, че тя се е зародила като самостоятелна система преди
вавилонската, макар и да се срещат твърдения, че това е традиция, чиито корени
потъват в дълбока древност, т.е. още отпреди няколко хиляди години. Сред
привържениците на античната (традиционна) западна астрология преобладава
мнение, че индийската астрология се е сформирала под влияние на античната
гръцка (елинистична) астрология след инвазията на Александър Велики. Но не може
да се каже със сигурност, че преди това в Индия никаква астрология не е имало
или тя е била само обредна (мунданна), както и в Египет. Във ведическата
астрология има цял клон, наречен Яванаджатака, т.е. гръцка астрология, за това
е писал професор Пингри и има издадена книга. Това обаче не е достатъчно
основание да се твърди, че гърците са донесли астрологията в Индия и преди тях
нищо не е имало. Понастоящем се срещат и астролози, които твърдят обратното,
т.е. че астрологията в Гърция е дошла от Индия. Но няма нито един източник,
доколкото ми е известно, който да потвърждава тази хипотеза. Докато за
проникването на вавилонската астрология в Гърция има запазени исторически
свидетелства, като се споменават и конкретни имена на астролози. Такъв,
например, е бил вавилонският астролог и историк Берос, който основава своя
школа на гръцкия остров Кос.
Освен
това се пропуска нещо важно – цял клон от античната астрология. След древната
вавилонска астрология е имало и персийска традиция, в която могат да се намерят
много повече прилики с индийската астрология. По-нататък персийската традиция
прелива в по-късна арабска. Има много сходни и дори аналогични техники в
персийската и индийската астрология. Има и версия, че астрологичната традиция в
Индия се е развила и надградила след проникване на персийско влияние там. При
всички положения няма спор за това, че е имало приемственост между двете
култури, те са сравнително близки.
В
тази връзка, от практическа гледна точка, интересно е да се спомене за някои
сходства в използваните методи и техники. Така например античната
предсказателна техника, известна като ”профекции” в традиционната западна
астрология, съществува и има приложение както в персийската, така и в
индийската астрология. Годишна слънчева революция, понастоящем известна като ”солар”
в съвременната западна астрология (всички модерни астролози широко използват
този метод за годишна прогностика), съществува като предсказателна техника и в
персийско-арабската, и в индийската астрология, само че в доста по-сложна форма
от днешната съкратена и опростена версия.
Има
и друг интересен момент, който заслужава специално внимание. Тук вече има
паралел между индийска и гръцка астрология. Редица автори от древността нерядко
споменават за силата на десния аспект. Това идва от античната елинистична
астрология, където се казва, че в аспекта квадратура доминира планетата, която
се намира в десети знак от другата. Десният тригон също се счита за по-силен,
той идва от девети дом към Асцендента – от Дома на Бога (мястото на радост на
Слънцето), ако разгледаме този пример като мунданно съответствие. По същия
начин и десният квадрат, ако се приложи същата логика, идва от десети дом или така
наречения зенит, кулминация (да не се бърка с Медиум Цели, което не винаги
съвпада с десети знак от Асцендента).
Във
връзка със силата на десетия знак може да се направи паралел и с индийската
астрология. Първо следва да се спомене, че във ведическата традиция Луната играе
водеща роля, там се ползва сидерален лунен Зодиак. Доста планетарни комбинации,
известни като ”йоги”, се разглеждат не само спрямо Асцендента, а и спрямо
Луната (има и йоги спрямо Слънцето). По същия начин се разглеждат и така
наречените даши – астрологични периоди, те също могат да се гледат по
асцендентна, слънчева или лунна домификация.
А
що се отнася до силата на аспекта, който идва от десетия знак (според античната
елинистична астрология), в индийската астрология винаги се обръща внимание на
онази планета (или планети), която е разположена в десети знак/дом от Луната. Същото
нещо в модерната западна астрология означава аспект квадратура, който носи
негативен оттенък. И тази планета ще бъде още по-изявена, особено ако има
есенциално достойнство – екзалтация или собствен знак. Влиянието на планета,
разположена в десети знак, независимо дали се смята от Асцендента (Лагна),
Луната или Арудха Лагна (производен Асцендент, по който се определя силата на
нашия външен имидж), винаги ще е видимо и изявено в социума, с тези качества
човек може да бъде забелязан, съответно да получи положителна или негативна
оценка, в зависимост от естествената природа и статуса на планетата в тази
позиция.
Могат
да се открият и други паралели в използваните техники. Така наречените
додекатемории идват още от древната вавилонска астрология и впоследствие
намират приложение както в елинистичната астрология, така и във ведическата
астрология (Двадашамша). От друга страна, използваното в индийската астрология
делене на по девет части (Навамша) е било известно и в персийско-арабската
астрология. Деканите, които идват от древноегипетската астрология, имат свой
аналог и във ведическата традиция – така наречената Дрекана (делене на по три
части). От гледна точка на зодиакално делене ведическата астрология предлага в
пъти повече възможности (така наречените производни/дробни карти).
Споделям
тази информация въз основа на практически опит и направено сравнение между
няколко древни астрологични традиции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар