Древният произход на съвременните астрологични архетипи

В настоящата статия ще разгледам въпроса за някои разлики, но наред с това и прилики между античната (традиционна) и модерната астрология. Тя беше инспирирана от прочитане на рецензия, написана от съвременен астропсихолог, представител на рускоезичната школа, относно новоиздадена книга по традиционна астрология. От една страна той обвинява автора на книгата в неразбиране на редица съвременни идейни концепции в психологическата астрология, но от друга страна отчетливо се вижда неговото неразбиране на основополагащите методи и философски възгледи, които са неразделна част от античната традиция.

Както се знае, съвременната астрология в сегашния си вид е започнала да се развива и налага от началото на 20ти век. Принос за нейната популяризация, но наред с това и профанизация има Алан Лео, който я свежда до дневни хороскопи във вестникарските колонки. И до ден днешен такива ”хороскопи” се ползват с широка популярност сред мнозинството, макар че от гледна точка на мислещия човек са само забавно четиво. От друга страна, вече като положителен пример, заслужават внимание трудовете на Карл Густав Юнг, които са залегнали в основата на съвременната астропсихология.

Направи ми впечатление твърдението на рецензента за това, че докато съвременната астропсихология третира планетите и други небесни обекти като живи архетипи, тоест енергии, античната астрология според него разглежда планетите само като физически и астрономически обекти. На практика това твърдение е само отчасти вярно. И сега ще ви обясня защо.

Както вероятно вече ви е станало ясно, Античната астрология в своя първоначален вид е била наблюдателна наука, тоест едно цяло с астрономията. В зората на астрологията – през вавилонската епоха, също така в египетската култура, а по-нататък през елинистичната епоха, както и по времето на персо-арабската традиция е имало практика да се наблюдава небето, да се водят записки за различни небесни знамения и интересни феномени, да се съставят таблици за движението на небесните тела, за което свидетелстват още най-ранните записи (клинописни артефакти върху глинени плочки, а по-нататък и древни папируси, които впоследствие се пренаписват в различни трактати и се превеждат на други езици, а също т.нар. ”зиджове”, тоест таблици в арабската традиция), както и редица измервателни уреди от античността и средновековието, с чиято помощ са били извършвани изчисления относно движението на небесните тела и някои по-интересни астрономически събития (лунации, затъмнения). Всичко това говори за добре развита астрономия и математика, и е доказателство за това, че астрологията в античността все още не е била отделена от астрономията и се е базирала върху директни наблюдения, а не само върху абстрактен символизъм. А самите астролози в древността са били и астрономи, и математици.

Наред с това няма как да се съглася с изказаното от рецензента мнение, че астролозите от античността са третирали планетите само като физически обекти. Цялата съвременна астропсихология с нейните архетипи се базира именно върху античната митология и космогония, в частност върху елинистичния божествен пантеон, който е оказал най-силно влияние върху изграждането на архетипните планетарни образи в съвременната  психологическа астрология. Именно елинистичната традиция, а по-късно и арабската е дала основа за съвременната астрология, макар и видоизменена. Откъдето и да го погледнем, във всички антични астрологични традиции планетите, освен че са били разглеждани като астрономически (реално движещи се) обекти, са били свързани с митологичния божествен пантеон. А нима това не са архетипни същности, на които се приписват определени качества, характеристики и енергийни влияния?

Във всяка една митология, независимо за коя древна астрологична традиция става въпрос, небесният божествен пантеон е свързан с планетите и светилата. Всяко божество е било персонификация на определен архетип със сбор от характеристики. В древната ведическа астрологична традиция планетите се наричат ”грахи” (на санскрит), като всяка от тях представлява някоя божествена еманация и носи определена духовна енергия. По същия начин са се разглеждали и божествата, управляващи 36те деканата в античния египетски Зодиак. Божествата, управляващи деканатите, са носили не само определени характеристики, а и са орисвали съдбата на човека, роден под тяхно влияние. Така че Юнг, независимо от приноса му за развитието на съвременната психология, който е безспорен, не е представил нищо ново и коренно различно като идея. Архетипите и символите, за които той говори, са съществували в продължение на хилядолетия в колективното несъзнавано, респективно в генетичната памет на човечеството.

От друга страна, една от основните разлики между съвременната психологическа и традиционната юдициарна астрология се състои в целите, които те изпълняват. Докато фокусът в модерната астрология е насочен към вътрешния свят на човека с неговите субективни преживявания и възприятия, макар и проектирани навън посредством интеракции с околните, традиционната астрология е насочена към реализация на съдбата и към максимално точно описание на външни обстоятелства в живота на човека. Субективни преживявания срещу обективни обстоятелства – това е основната разлика между двете направления.

Наред с това от гледна точка на архетипния символизъм могат да се намерят редица прилики между двете астрологични направления – съвременно и традиционно. Съществени разлики има в методологията и в начина, по който се използват редица астрологични техники, както и в техния брой. Съвременната астрология се е надградила с някои нови техники, макар че някои от тях вероятно се основават върху елементи от старата традиция, наред с това немалък брой антични техники в момента не се използват от повечето съвременни астролози – или поради тяхно непознаване, или защото мнозина от тези стари техники са потънали в забрава и са се запазили само непълни техни фрагменти, което не позволява ефективно използване на техниката, без да бъде разбран нейният механизъм на действие, както и нейната философска основа.

Тази статия носи познавателен характер, не претендира за научност и изчерпателност, като има за цел да запознае читателите с някои основополагащи елементи на древната звездна наука.