В тази статия бих искала да запозная четящата аудитория как се е разглеждала невидима Луна в старата традиция. Още във Вавилон новият лунен месец (нисан) е започвал след изгрева на първия лунен сърп в нощното небе. Докато самото новолуние в редица антични традиции е свързано със символична смърт на Лунния бог. И след това идва фаза на ново раждане. В античната елинистична астрология Луната (нощното светило) има връзка с живота и растежа на всички същества, родени на Земята. Докато Слънцето е символ на духа, на нашата нетленна същност. Луната управлява всички преходни и циклични процеси, затова в античната традиция тя е била свързана с физическото, телесното. Във ведическата астрология Луната символизира ”манас”, тоест нашия възприятиен ум, обусловен от параметрите на нашето физическо тяло и материалната ни инкарнация.
В
старата традиция се споменава за лунни домове, които се отчитат спрямо нейната
фаза и са 28 на брой. Тук има паралел с индийските накшатри (лунни стоянки),
които традиционно са 27, но ако се вмъкне накшатра Абхиджит, която включва
много малък отрязък от 3° 35’, стават 28 на
брой. Тази накшатра се използва за целите на мунданната астрология.
За отправна
точка при определяне на лунните домове се взема новолунието, тоест точното
съединение на светилата. Още Птолемей е споменал за важността на тази фаза в
прогностичната астрология – натална и мунданна.
Има множество
безспорни потвърждения за това, че влиянието на Луната се променя в зависимост
от нейната фаза. Луната в античната астрология се свързва с влажно и студено
качество, затова в природата тя управлява както вегетацията, растежа,
узряването, така и гниенето. По Луната са малките цикли – средно от 28 дни (лунен
месец), по Сатурн са големите –около 28 години от човешкия живот (сатурново
възвръщане). Лунните фази, а във ведическата астрология и стоянки, могат да се
използват и за прогнозиране на метеорологичното време.
В различните
астрологични школи се застъпват различни твърдения относно лунните дни –
техният брой варира от 28 до 31. Прави се аналогия с домовете в хороскопа. В
античността лунните домове са били свързани с фазите на Луната – и колкото
по-осветена е Луната, толкова е по-голям нейният дом, т.е. има прогресиращо
нарастване. Това идва още от халдейските жреци (астролози и астрономи), които
вече са работили с аритметична и геометрична прогресия. Това е първи опит да се
оцени движението на Луната. Френският философ и историк Абел Рей (живял в
периода 1873-1940 г.) казва, че «тази таблица на видимостта на Луната, открита
върху една от глинените плочки от библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия (средата
на 7 век), може да бъде копие на по-древен оригинал. При липса на точни
астрономически инструменти е много трудно или дори почти невъзможно да се
определят математическите пропорции на фазите на видимост на Луната въз основа
само на наблюдения. Затова може уверено да твърдим, че в този случай става
въпрос за логическо подреждане на приблизителни емпирични данни. Данните,
получени въз основа на не много точни измервания, са обединени в строга
закономерност на нарастване на светлината на Луната чрез ритмична прогресия.»
Тук също така се
взема под внимание и фактът, че Луната се движи с различна скорост. Това е било
заложено в основата на античната аритметична прогресия, според която постепенно
нараства скоростта на Луната и по този начин се определят лунните домове. Но за
да няма погрешно разбиране, ще уточня, че тук става въпрос за прогресиране на
лунните домове, а не за нейната скорост според фазата. Според споменатите
антични източници нейното движение е от 8° 30’ до 15° 30’, но както се знае,
Луната никога не се движи със скорост по 8° на денонощие. Тази прогресия стои в
основата на 28 лунни дома. Първи лунен дом започва от 0°, т.е. от точното
съединение на светилата, и е до 8° 30’. Съответно последният, 28ми лунен дом, е
от 8° 30’ до 0°, непосредствено преди новолуние. В редица източници се
споменава за домовете на Хеката (Тъмна Луна), чието влияние се е считало за
неблагоприятно. Тук конкретно следва да се отбележат 1ви и 28ми лунен дом.
Според тази система неблагоприятният ефект не се разпространява отвъд тези 8° 30’,
макар че в редица по-късни източници се споменава за 12° преди и след новолуние
(важи и за пълнолунията, използва се в катархен астрологията).
При редица
автори от елинистичния период са разгледани фазите на Луната и тяхното влияние.
Интересно е да се отбележи, че няма единно мнение относно техния брой –
споменава се за 11, 10 или 7 фази на Луната.
Освен това
според някои автори от античността Луната си променя качествата според фазата,
която прави, като най-общо може да се раздели на четири части:
-В първата си
четвърт Луната е влажна и дава сангвиничен темперамент.
-Втората четвърт
е гореща, дава нервен темперамент.
-Третата четвърт
е суха, дава жлъчен темперамент.
-Четвъртата
четвърт е студена, дава лимфатичен темперамент.
Или, ако трябва
да обобщим, през първата си четвърт, т.е. когато Луната започва да се отделя от
Слънцето, тялото се изпълва с повече влага до края на втората четвърт, докато
през третата и четвъртата четвърт на Луната влагата намалява.
Във ведическата
традиция лунният месец се разделя на две части – първите 14 дни (преди
пълнолуние) са дни на Светлата Луна, останалите 14 дни (след пълнолуние) са дни
на Тъмната Луна. Съответно светлата половина на месеца се счита за
по-благоприятна, макар че има благоприятни лунни дни (т.нар. титхи) и в рамките
на тъмната половина на месеца.
При тълкуване на
хороскопа астролозите от античността са отчитали фазите на Луната, както и
специфични лунни дни. Региомонтанус, астролог от 15 век, отбелязва съществена
разлика от гледна точка на влияние на аспектите, в които участва растяща или
намаляваща Луна. И при други автори от античността има немалко примери,
свързани с променливо влияние на Луната в зависимост от нейната фаза. Това
влияние на Луната се е вземало под внимание и в древната медицина.
Лунните домове
се разделят на четири основни категории: неблагоприятни, с неопределено
влияние, неутрални, благоприятни. За едни от неблагоприятните се считат дните
на тъмна Луна, непосредствено преди и след новолуние, съответно 28ми и 1ви.
Един античен афоризъм гласи, че когато Луната е с неблагоприятна природа,
изходът от съдебно дело, дебат или спор ще бъде свързан със загуба. Същият
принцип е приложим към други важни събития, както и към медицински (хирургични)
интервенции.
Тук бих искала
да обърна специално внимание на дните на невидима Луна, тоест около нейната
фаза новолуние. Според античната митология Луната, в зависимост от своята фаза,
символично се свързва с различни женски божества. В някои източници тя е
представена като Диана (Артемида) в своята млада, вече видима и нарастваща
фаза, като Церера при доближаване до кулминация и като Хеката при балсамична и
невидима фаза, непосредствено преди новолуние. В други източници същите три
божествени еманации на Луната са свързани с престоя ѝ в определени лунни
домове, като традиционно домовете на Хеката, богинята на Подземния свят, са
28ми и 1ви. Този символизъм идва от античната гръцка традиция и, за разлика от
други женски божества от някогашния митологичен пантеон, тук връзката с лунната
фаза е еднозначна и не подлежи на съмнение. Домовете на тъмна Луна се свързват
с непостоянство и неудовлетвореност, понякога могат да дават усложнения и в
емоционалния живот (зависи от спецификата на наталната карта), а и като цяло не
са подходящи за нови начинания. Ако го приложим към първи лунен дом, това влиза
в сериозно противоречие с натрапчивите твърдения на повечето съвременни
астролози за новолунието и ”новото начало”. Говорим за точния съвпад между
светилата и за градусовия отрязък, докато Луната все още не е излязла от лъчите
на Слънцето. В античната традиция това влияние се разпростира до момента на
изгрева на първия лунен сърп в небето. В старата еврейска традиция ролята на
Хеката е поета от Лилит, която за тях е била олицетворение на същите качества и
сили като триликата богиня Хеката при древните гърци.
Лунните домове,
които са близо до точния съвпад на светилата, дават възможност тази фаза да
бъде разделена на няколко различни части, от което зависят и ефектите. Сред тях
се открояват фазата на точния съвпад, фазата казими (до 1°) и фазата изгаряне (до
8°). Традицията свързва фазата на изгаряне с домовете на Хеката, тъй като тя попада
в границите на техния обхват. Като цяло сред античните астролози преобладава негативно
мнение относно съединението на двете светила, макар че има астрологични
положения, които могат да смекчат това влияние и дори да го направят
благоприятно. Такъв пример е даден от Птолемей и гласи следното:
«Онзи, върху
чийто Асцендент в момента на раждане е разположена благоприятна планета, а
двете светила се намират в един и същи градус от знака, ще има изключителен
късмет във всяко свое начинание. Той ще бъде щастлив и тогава, когато двете
светила са в опозиция едно спрямо друго, тоест едното е на Асцендента, а
другото е в 7ми дом, но ако някоя неблагоприятна планета се намира в
Асцендента, това е знак за голямо нещастие.»
Надявам се след
прочитане на тази статия да ви се изясни моментът относно фазата на невидима
Луна, която включва и новолуние. Дотук се създава впечатление, че сред немалко
съвременни астролози, практикуващи и любители, масово се тиражират съвети за ”писане
на новолунни желания”. Няма лошо през този период човек да остане насаме със
себе си, да релаксира, да се презареди с енергия и да визуализира най-важните
приоритети за предстоящия лунен месец. Но ако говорим за изготвяне на елекции,
има по-благоприятни моменти (и фази) за стартиране на важни дела и нови
начинания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар