За качествата на душата и ума според античната астрология

Напоследък е много популярно сред повечето астролози да се говори за карма, вибрации и духовни нива в хороскопа. А толкова ли е лесно те да бъдат определени астрологически? В традиционната (антична) астрология редица автори са разглеждали този въпрос по един различен начин. Освен оценка на темперамента също така се прави оценка на същностните характеристики на натива, т.е. каква е душата му, каква е менталността му, от какво се ръководят неговите реакции и постъпки, какво най-силно го мотивира. Така че не може да се каже, че традиционната астрология е неспособна да направи психологически портрет, просто инструментариумът е различен и един такъв анализ има малко по-различен фокус и съдържание (не се говори за ”нива” и ”проработки”).

В Апотелесматика на Хефестион от Тива се казва, че за оценка на качествата, които са повече свързани с менталната и рационална компонента на човешката личност, се разглежда Меркурий, а що се отнася до качествата, които са ирационални и повече присъщи на характера, за тях отговаря Луната – с какви звезди (планети) е свързана в сепарация и апликация. Също така се взема под внимание в кой зодиакален знак са разположени Меркурий и Луната, какви планети имат най-силно влияние върху тях, както и техните конфигурации със Слънцето и ъглите в наталната карта.

Ако разгледаме конфигурациите на Луната и Меркурий, след като определим и Алмутена на Хороскопа, бихме могли да съставим що-годе достоверна оценка за личността от гледна точка на такива компоненти като вроден темперамент, менталност, емоционалност и вътрешна мотивация.

Що се отнася до тъй наречените нива на проработка, такова понятие няма в традиционната астрология. В съвременната психологическа астрология, където се е наложило това схващане, за жалост липсва инструментариум за оценка на въпросните нива, т.е. не може със сигурност да се каже, на база аспекти, конфигурации и знакови позиции в хороскопа, на какво духовно и еволюционно ниво се намира човекът. Авесалом Подводни (руски астролог, който по-скоро е известен с философския си начин на мислене, изложен в неговите астрологични книги) преди в началото на милениума беше много нашумял с неговата теория за проработките. От него е дадено описание какви проявления могат да се очакват от знака или планетата в зависимост от нивото на проработка – ниско, средно или високо. Но липсва какъвто и да било астрологичен инструментариум за преценяване на съответните нива. Това отпраща всички подобни дискусии, относно нива и вибрации, в сферата на абстракциите и словесните еквилибристики.

Ако все пак говорим за духовно и еволюционно ниво на развитие на душата, това учение е присъствало в античната сидерална (звездна) астрология, в тази връзка следва да се спомене и херметичната доктрина. Проследява се както в античната вавилонска, така и в античната египетска астрология, като и двете са били ориентирани към наблюдаване на астрономически явления. По-нататък, когато вавилонско-халдейската традиция се слива с елинистичната, и постепенно се развива наталната хороскопна астрология от нейната рудиментарна форма в по-многопластов анализ, започват да се прилагат различни техники за оценка на качествата на душата, към какво ще се стреми в земния си живот. Но оценка на духовното ниво, дали е ниско или високо, трудно може да се направи с методите от модерната психологическа астрология поради простата причина, че липсва астрологичен инструментариум за определяне на въпросните нива. Ако вземем натална карта на абсолютно непознат човек, когото никога не сме виждали и нямаме никакви наблюдения относно неговите реакции и житейски възгледи, резултатът с тъй наречените проработки ще клони към нула, т.е. няма да сме в състояние да определим духовното му ниво, стъпвайки на солидни астрологични аргументи.

Идеята за еволюционното развитие на душата и за скрития кармичен багаж (причинно-следствени връзки) е много по-задълбочено и детайлно разгледана във ведическата (индийска) астрология, в чиято основа е залегнала много древна философска система от вярвания и възгледи. В античната елинистична и персо-арабска астрология няма дефиниция и споменаване за ”карма”, но има концепция за съдба и предопределеност. В основата на ранната гръцка астрология са залегнали принципи от херметичната философия.

Наред с древното ведическо познание, с еволюцията на душата и духа се е занимавала античната гръцко-египетска астрология, след постепенното развитие на хороскопната астрология. Тогава все още се е използвал неподвижният (звезден) Зодиак, като всяко съзвездие и негова част има дълбок мистичен и сакрален символизъм. В този контекст, като своеобразни орисници са се разглеждали божествата, управляващи 36те декана (деканите идват от Египет), а това са били звездите и съзвездията, които са съизгрявали заедно със зодиакалните знаци, отбелязвайки часа, т.е. момента на раждане. По-подробно с божествата, управляващи античните декани, можете да се запознаете в една от статиите ми в блога.