В тази моя авторска статия бих искала да ви запозная с една от най-важните стъпки при анализ на натална карта (рожден хороскоп), която поради едни или други причини или се прескача от самия астролог, или се пренебрегва от клиента. В практиката си често попадам на такива случаи и оставам с впечатлението, че е тенденциозно явление и при немалко практикуващи астролози (включително споделено и от самите клиенти).
За
какво е нужна и какво представлява?
Ректификацията
на хороскопа представлява проверка и прецизиране на часа на раждане, при което
се извършва и настройване на хороскопа за работа – както за аналитичната част,
така и за прогностичната.
В
повечето случаи клиентът рядко разполага с много прецизен час. Спомените на
майката и близките дават някакъв ориентир, но рядко гарантират необходимата
точност, а има и случаи, когато могат да бъдат объркващи, противоречиви. При
записи, които се извършват в гражданския отдел на местната община, също има
закръгляне. Много редки са случаите, когато часът е фиксиран с точност до броени
минути. Изключение има при деца, родени с оперативна намеса (цезарово сечение),
но и там не винаги има гаранция, че всичко е фиксирано с точност до
половин-една минута. Имах такъв случай в практиката си, при който при родена
със секцио клиентка – с час на раждане, записан с точност до минута – знакът на
Медиум Цели се сменяше в интервал от около половин минута, затова също беше
необходима внимателна и прецизна проверка. Особено имайки предвид, че анализът
беше много на тема ”Професия и бизнес” и оценката на сигнификаторите трябваше
да бъде извършена въз основа на техните връзки със знака на Медиум Цели. В
моята работа на астролог ректификацията е абсолютно задължителна и не може да
се ”прескочи” по желание и настояване на клиента, тъй като от прецизирания час
зависят получените резултати, според които клиентът в крайна сметка дава оценка на
астролога за свършената работа.
В
процеса на ректификация не само се проверява и уточнява часът на раждане, а
фактически се извършва фина настройка на наталната карта за анализ и
прогнозиране с помощта на различни астрологични методи и техники. В тази връзка
следва да се спомене едно водещо правило: с каквито техники се ректифицира
часът на раждане, със същите техники се прави прогнозиране на бъдещи тенденции
и събития.
А
сега стигаме до същинската част – какви са методите за ректификация?
На
първо място следва да се спомене техниката, известна като Везни на Хермес (Трутина
Херметис). Това е най-старата известна техника, която Птолемей нарича ”правило
на Петозирис”. Тук ще отворя една скоба
и ще уточня, че египетският жрец Петозирис (живял в края на 4 век пр. Хр.)
е бил един от първите астролози от античността. В най-ранните елинистични
източници се споменава за фараон Нехепсо и неговия жрец Петозирис, но техни
трактати не са били запазени, учението вероятно се е предавало като устна
традиция и само се цитира от по-късни астролози.
Птолемей
изтъква два важни момента, свързани с началото на човешкия живот. Първият,
който се приема за естествено начало (arche), е зачатието. Този момент
предопределя редица водещи характеристики (idiomata) на всяко човешко
същество. Второто начало (katarche) е раждането, то дава развитие на
тези характеристики и на индивидуалния потенциал, който включва целия спектър
физически и ментални качества на човека.
Методът
Трутина Херметис представлява изчисляване на хороскопа на зачатието, който се
счита за своеобразен начален момент, когато се изграждат физическите,
психологически и духовни характеристики на бъдещото човешко същество.
Хороскопът на зачатието помага да се предвиди пренаталното и вътреутробното
развитие на плода. Това е важно и от астромедицинска гледна точка. Моментът на
зачатието може да бъде известен по случайност (symptomatikos) или в
резултат на наблюдение (parateretikos). Птолемей разглежда втория
случай, когато моментът на зачатието не е известен. Търси се аналогия между
звездните констелации в първия и втория случай, т.е. при зачатие и при раждане.
В античността е имало и друга астрологична традиция, при която моментът на
зачатието се е установявал посредством изчисления. Всички методи за изчисляване
се базират на предположението, направено от Птолемей, че трябва да има сходство
между звездните констелации в момента на зачатието и в момента на раждането.
Още
през най-ранната античност астролозите са приемали зачатието, а не раждането за
отправна точка при изчисляване на рожден хороскоп, т.е. за символично начало.
Тази традиция е била позната още във Вавилон. Първият източник, в който тя се
споменава, датира от 257 век пр. Хр. – запазен хороскоп от Селевкид (глинена
плочка с клинописно писмо), който съвременни астролози определят като първи
хороскоп на зачатието. Началото на тази практика датира от времето, когато
започват да се сливат вавилонско-халдейската предсказателна традиция и гръцката
наука.
Трутина
Херметис може да се използва за изчисляване на ориентировъчен час в рамките на
по-голям часови интервал. Методът не дава точност до минута, обикновено се
получава отклонение средно от 10-15-20 минути спрямо истинския час, но може да
се използва за ориентир, след което се работи с други методи за по-фино
прецизиране.
На
второ място следва да се спомене методът Анимодар (от персийски an-namudar
– образец, показател). Понякога това понятие се използва като синоним на
Трутина Херметис – хороскопът на зачатието, Анимодар на Хермес (Ибн Езра
го нарича ”метод на Енох”). Има и други методи. Най-разпространена и известна
техника е Анимодар на Птолемей, за който античният астролог споменава в своя
Тетрабиблос. Тук за отправна точка се взема преднаталната сизигия, т.е.
последното новолуние или пълнолуние, което се случва преди раждането. Има и още
един, по-малко известен метод – Анимодар на Заратустра. При този метод за ректификация се използват
Примарни дирекции, за целта се определя Хилег. Тук обаче трябва да разполагаме
с ориентировъчен, макар и не много точен час на раждане, тъй като за работа с Примарни
дирекции трябва приблизително да се знае градусът на Асцендента. Примарните
дирекции не са надежден метод при по-големи времеви интервали.
Оттам
нататък могат да се използват и други техники, част от които е навлязла и в
модерната астрологична система. За събитийна проверка се използват различни
видове дирекции в комбинация с вторични прогресии и транзити. Но има и още една
– обстоятелствена проверка, която изисква правилно определяне на тематични
сигнификатори и оценка на силата на тяхното влияние, на техните ефекти. Във
ведическата астрология (Джьотиш) такава обстоятелствена проверка се извършва с
помощта на производни тематични карти (наричат се ”варги” на санскрит), а в
западната традиционна астрология за целта се използват тематични сигнификатори
и жребии. И основният водещ принцип се състои в това, че наталната карта трябва
да дава точно и вярно описание на съдбата на индивида и на житейските му
обстоятелства в различни сфери на битието. Тази проверка, съобразно житейските
обстоятелства, може да потвърди или отхвърли резултатите от събитийната
проверка, при която има подчертан субективен момент – в зависимост от опита и
усета на астролога се определя кои дирекции или прогресии резултират в едно или
друго житейско събитие. Непознаването на сигнификациите – както естествени,
така и индивидуални – в такъв случай може да изиграе много лоша шега на
астролога, също така и при непълна/неточна преценка на ефектите, които дава
един или друг сигнификатор. Повечето грешки при ректификация се дължат именно на
този момент, т.е. неправилно определени сигнификатори за дадено тематично
събитие.
Така
че, както вероятно ви е станало ясно от написаното дотук, ректификацията на
часа на раждане далеч не е толкова бързо и лесно занимание, че да отнеме 10-15
минути. Бърза работа – срам за майстора. Не е и нещо, което може да се прескочи,
без да рефлектира върху качеството на анализа и точността на прогнозата.
Отговорността би следвало да стои в основата на етичния кодекс, от който се
ръководи консултиращият астролог. За да се реабилитира астрологията като вид научна
дейност, изискваща години упорит труд и обучение, отношението към нея трябва да
бъде сериозно.
На
изображението по-долу е представен един от първите запазени до днес хороскопи на
зачатието от вавилонския период (селевкидските артефакти). Първата плочка
съдържа информация за зачатие, което се е случило на 17 март 257 г.
пр. Хр., а на втората плочка съответно са данни за раждането, което се е
случило на 15 декември 257 г. пр. Хр. Периодът на бременност е
273 дни – 10 сидерични (звездни) месеца. Плочките съдържат информация за
годината на събитието, вавилонския лунен месец, времето на събитието,
движението на Луната, за положенията на останалите планети в небето (включително и хеалиакални фази, ако има),
както и за някои астрономически събития, които скоро предстоят – в случай, ако
е близо до равноденствие или слънцестоене.
Целта на настоящата статия е да внесе повече яснота относно начина на работа при анализ на рождения хороскоп и задължителните стъпки, които се извършват от астролога преди да се ангажира с анализа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар