Зороастрийците за произхода и символизма на Зодиака

Зороастър (също така наричан Заратустра) е пророк и мъдрец от древния персийски период, ориентировъчно живял през 5 или 6 век преди Христа. Някои запазени фрагменти, които се приписват като авторство на Зороастър или на ранни зороастрийци, са свързани с астрологията. Фрагментът, чийто автор от античността е Григорий Никейски, е интересен поради редица причини. В него се съдържат формулировки относно управлението върху домицили, декани и вероятно терми. Също така се проследява очевидна връзка между астрологията и политеизма. За съвременни астролози ще бъде интересно да видят препратката към Посейдон (Нептун) и Хадес (Плутон) в качеството им на съуправители заедно със Зевс (Юпитер) и Арес (Марс), съответно и задълбочено потвърждение за вътрешно съответствие на символичната обосновка, която свързва в едно цяло Планетарните Богове и Зодиакалните Знаци.

«Трябва да се посочи какво казват те за целия Зодиакален кръг. Заратустра по времето, когато е бил варварин, пръв прави това изследване, а след него Замес (Zamēs) и Дамоитос (Damoitos) – неговите деца, по-нататък Оройсос (Oroiēsos) – син на Дамоитос, след тях Останес (Ostanes). Те разделят Зодиакалния кръг на Домове, Богове, съуправители и различни духове. Те са смятали, че там е имало седем Божества (имат се предвид Слънцето, Луната и петте планети), като в тази връзка също така се говори за семиструнната лира (вероятно за Музика на Сферите).  По-нататък те казват, че има един вечен Бог, най-висшият от всички, от който, както те твърдят, са произлезли всички останали –  Титаните, Даймоните, съществата, родени от земята (хтонични същности), безсмъртните, героите, богоподобните и духоподобни същности, които властват над хората. Те казват, че има седем надзиратели, чрез които се предават ефектите: Арес, Афродита, Деметра, Дионис, Атина, Хефест, Артемида; някои от тях добавят и Асклепий като онзи, който помага на болните. Други използват така наречените зони (зодиакални сфери) за седемте (планети), като ги изброяват по следния начин: Кронос, Зевс, Слънце, Арес, Афродита, Хермес, Луна. И относно зодиакалните места те казват, че са разделени на шест дома по следния начин: домове на Кронос – Козирог и Водолей, на Зевс – Стрелец и Риби, на Арес – Скорпион и Овен, на Афродита – Везни и Телец, на Хермес – Дева и Близнаци, на Слънцето – Лъв и Рак. (Забележете, че на Слънцето се отреждат Рак и Лъв, но по-долу в текста Луната се съотнася със Слънце в Рак. Има много начини, по които преобладаващата част от по-късните астролози разглеждат знаците Рак и Лъв като двойка, подобна на Козирог и Водолей.) Сред тях се изреждат следните съуправители: Аполон заедно със Слънцето, Муза с Хермес, Антерос с Афродита, Ата с Арес, Хера със Зевс, Рея с Кронос. Те съуправляват шест zōidia (зодиакални знаци): Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог. И по-нататък Посейдон съуправлява заедно със Зевс, Плутон с Арес, Имерос с Афродита (може да се чете и като Химерос), Кронос с Артемида, Нефеле с Хермес (няма дом за Луната, но поради симпатия между Лъв и Рак, които са домове на Слънцето, Луната съуправлява Рак). И те съуправляват другите шест zōidia: Риби, Овен, Телец, Рак, Близнаци, Водолей. Сред зодиакалните знаци, разделени на 36 духа (божества, управляващи деканите в античния неподвижен Зодиак, известни като ”нетери” в древноегипетската митология), те изреждат следните имена: Айдонеус (другото име на Хадес, означава ”невидим”), Персефона, Ерос, Харис (в древногръцката митология е една от Грациите, името в превод означава ”благодат, доброта и живот”), Ори (трите богини на сезоните и часовете, дъщери на Зевс и Темида), Литии (древногръцки богини на разкаянието и съвестта, дъщери на Зевс), Тетия (Тетида), Кибела (фригийската Богиня Майка, почитана и в Тракия), Праксидика (древногръцка богиня на съдебното наказание), Нике (древногръцка богиня на победата), Херакъл, Хеката, Хефест, Изида, Серапис (една от еманациите на Юпитер), Темида, Мойрите (богини на съдбата в древногръцката митология), Хестия, Еринии (древногръцки богини на отмъщението), Курос (на древногръцки курос означава ”младост, момче, особено от благороден ранг“; има предположение, че такива статуи са се използвали за представяне на бога Аполон, изпълнявали са обредна функция), Немезида (древногръцка богиня на възмездието), Нимфите, Лето (олицетворение на майчинската любов, предаността към децата си и самоотвержеността за защитата им), Кайрос (според някои източници – брат или син на Хронос/Хронус, който се асоциира с времето), Лоймос (липсва информация; среща се също така и Лимос/Лимус – древногръцка богиня на глада, от старогръцката дума Λιμός – глад), Кора, Ананке (древногръцка богиня на съдбата, която се разпорежда с живота на всички хора), Асклепий, Хигия, Толма (Tolma – идва от древногръцкото tolmáō – голям кураж, смелост, дръзновение; това понятие фигурира в древногръцката космогония, свързва се с религиозния дуализъм, като например Апсу и Тиамат срещу Мардук в месопотамската религия, Сет срещу Озирис в древноегипетската, Сатурн срещу Уран в древногръцката; това понятие е част от неоплатонизма, където Космосът се разглежда като хармония, а силата, която разрушава тази изначална хармония, е наречена tolmáō; това е обяснение за слизането на Душата в материалния свят, което е елемент на дуализма), Дике (древногръцка богиня на справедливостта), Фобос, Озирис, Океанос, Долос (духът на измамата, хитростта, лукавството и коварството), Елпис (духът на надеждата в древногръцката митология). Те казват, че има шестдесет Божества, които се отличават от тях, и говорят за безкрайното движение на целия Зодиакален кръг и планетите.»

Григорий Никейски в своето кратко възражение срещу мнението относно тези въпроси (защото астрологичните ефекти, както се предполага, идват от тях, тъй като те вървят по определен курс) казва, че “блуждаещите звезди са противоположни на неподвижните звезди”. Тук се забелязва контраст между две различни думи за ”звезда” в гръцкия език – astēr и astron. В края на Фрагмент VI от Corpus Hermeticum се прави същото разграничаване и zōidia се нарича astra, като постоянно локализирани и неподвижни в небесната сфера, докато asteres блуждаят в Етера. По-рано в същата глава това качество се приписва на тъй наречените Liturgi (Служители) – същества, които се подчиняват на деканите и изпълняват техните повели. Вероятно те са amorphata, тоест звезди, които не се отнасят към никое от съзвездията.

Целта на тази статия е да запознае читателите със същността на античния неподвижен Зодиак, какъвто е бил в своята първоначална форма. 36те декана са били неразделна част от древния езотеричен Зодиак, като всеки от тях е интегрирал в себе си влиянието на определени неподвижни звезди и управляващи божества (духовни същности). Всяко от тях, изгрявайки на хоризонта в момента на раждане, е предопределяло съдбата и духовния път на новороденото човешко същество.

От ръкопис на Григорий Никейски [CCAG 8, 3; 120-122]

Източник: Проект Хиндсайт – Гръцка следа