Лунна астрология в Античния свят

В тази статия ще ви запозная с античните представи за влиянието на Луната в астрологията. В най-старата си форма астрологията е била лунна по своята същност, повечето древни календари са основани върху нейните фази. От най-дълбока древност хората са отчитали хода на времето по лунните фази, гледайки как нощното светило се преобразява в небето – пълни се със светлина, стига своята кулминация, намалява, изчезва и след това се появява отново.

Лунната астрология има много дълбок фундамент, неин прототип съществува в повечето култури още от античната епоха. За лунния бог Син (Нанна) се споменава още в шумеро-акадската митология. Средището на неговия култ се е намирало в град Ур, в южната част на някогашна Месопотамия, както и в град Харан, в северната част.

Изобразявали са го като старец с дълга светлосиня брада, който преминава през нощното небе в своята сияйна ладия. Армия от зли демони с помощта на Шамаш (Слънцето), Ищар (Венера) и Адад (мълнията) се опитвала да го затъмни, за да не им пречи неговата светлина през нощта да извършват своите коварни замисли. Мардук застава на негова страна. Митологичният Син, бидейки много стар, се превръща в първообраз на бога мъдрец. Поради тази причина в Месопотамия са го смятали за властелин на времето, каквато роля се приписва на Сатурн в съвременната астрология. В по-късната антична астрология Луната, известна с името Селена при елините, също има власт над всички земни цикли – раждане, растеж, узряване, упадък и разложение. Тя символизира принципа на цикличността, а оттам идва връзката ѝ с хронологичното време и с всички преминаващи, преходни неща и процеси. Луната пренася влиянията на други планети и звезди в материалната плоскост. Затова тя играе ключова роля в катархен астрологията (”астрология на началото”).

Както споменах по-горе, още в месопотамската култура Луната е била почитана като божество и оттам идва традицията с разглеждане на лунни домове (в рамките на един лунарен месец), при което всеки дом е бил управляван от определено божество от тогавашния митологичен пантеон. Подобна традиция съществува и в хиндуистката култура, чиято астрология е лунна по своята същност. Във ведическата астрология (Джьотиш) лунният бог е бил почитан с името си Чандра (или Сома), имал е 27 жени – това са лунните стоянки (накшатри). Сред тях е имал любима съпруга – накшатра Рохини (тя е свързана с неподвижната звезда Алдебаран). За лунни стоянки и домове се споменава в редица други древни астрологични традиции – еврейска, персо-арабска, китайска.

Особено значение се е придавало на фазите на Луната. В античната елинистична астрология различните автори споменават за 11, 10 или минимум 7 такива фази. В тази връзка е интересно да се отбележи, че след новолуние, когато Луната се отдели от Слънцето на 12 градуса, започва нова нейна фаза – тук ясно се проследява паралел с орбиса на влияние на нощното светило, който и до ден днешен се използва в астрологията.

В редица традиции лунният Зодиак има същата отправна точка като слънчевият, тоест лунните домове започват от първия градус на Овена. По тази аналогия зимното слънцестоене, тоест когато има минимум светлина, съответства на фаза новолуние, пролетното равноденствие, когато денят е равен на нощта, съответства на първа четвърт на Луната, лятното слънцестоене, когато има максимум светлина, съответства на фаза пълнолуние, а есенното равноденствие – на последна четвърт на Луната. Следователно първата четвърт от лунния месец традиционно се счита за влажна, втората – за топла, третата – за суха, а четвъртата – за студена. Съответно Луна в първа четвърт има силата да смекчава, във втората си четвърт – да дава плод, в третата – да спомага за узряване, в четвъртата – да запазва.

Някои изследователи на античната традиция твърдят, че в Китай, древна Индия и Персия последователността на лунните домове е започвала от Плеядите. Това е свързано с епохата, когато точката на пролетното равноденствие се е падала близо до този астеризъм. Лунният Зодиак датира от още по-дълбока древност, за него се споменава в шумерската култура, когато нощното светило се е наричало ”властелин на живота”, а храмът, в който се е почитал неговият култ, се е наричал ”дом на светлина, където се решават съдбите”. В Епохата на Бика този астеризъм е играел ключова роля в редица древни култури. Тук е интересно да се отбележи, че концепцията за екзалтация на планетите идва още от древен Вавилон, това са ”тайните места”. И според вавилонците мястото на екзалтация на Луната е било в Плеядите. Освен че им е бил приписван магически и сакрален символизъм, Плеядите са имали връзка и със земеделието, което в тогавашни времена е било основен поминък и източник на прехрана за хората. Както се знае, според древния сидерален Зодиак звездният куп Плеяди се е простирал от 5 до 7 градуса Телец (добавете прецесията и ще получите тяхната позиция според съвременния тропически Зодиак), а античният вавилонски Зодиак (също сидерален) има в основата си неподвижната звезда Алдебаран (окото на Бика) – 15 градуса Телец. Счита се, че преди няколко хиляди години, в Епохата на Бика, там се е падало пролетното равноденствие. Първият лунен месец (нисан) е започвал с изгрева на новата Луна (млад полумесец след новолуние) след точката на пролетно равноденствие. Наблюдаваните омени, тоест небесни знамения в този ден са играели ключова роля при съставяне на прогнози за цялата година. Сред запазените артефакти от древна Месопотамия са около 70 на брой глинени плочки, в които са описани около 7000 различни небесни знамения, документирани в продължение на дългогодишни наблюдения. Този сборник е известен с името Енума Ану Енлил – прототип на по-нататъшната мунданна астрология. В качеството на знамения се разглеждат слънчеви и лунни затъмнения, видът на светилата при залез и изгрев, специфични небесни феномени като комети и т.н. Първите 13 плочки включват предсказания според външния вид на Луната през определени дни от месеца, според положението на Луната спрямо планетите и звездите, а също така предсказания според лунното хало. Плочките от 15 до 22 третират лунни затъмнения.  Плочките от 23 до 29 включват описание на знамения, свързани с външния вид на Слънцето, от 30 до 39 – описание на слънчевите затъмнения. Плочките от 40 до 49 са свързани с метеорологичните условия и земетресения, най-вече с гръмотевиците. Последните 20 плочки съдържат предсказания според планетите и звездите.

В хиндуистката традиция лунният Зодиак започва от 0 градуса Овен, където се пада накшатра Ашвини (по тропическия Зодиак тази позиция съответства приблизително на 24 градуса Овен, ако се отчете прецесията за настоящата епоха). В тази част от съзвездието Овен няма кралски звезди с висок магнитуд, но в основата на индийската айянамша (прецесия) стои неподвижната звезда Спика, която понастоящем се пада на границата между Дева и Везни, гледано по сидералния Зодиак, т.е. в точна опозиция към точката, от която започва броенето – първата накшатра от лунния Зодиак, Ашвини Кумара – небесните близнаци. В този небесен сектор се падат две звезди от съзвездието Овен – Шератан и Мезартим. Интересно е да се отбележи, че и двете накшатри, които бележат границата във ведическия лунен Зодиак, тоест прехода от Риби към Овен, имат божествена природа, от категорията ”дева” – Ревати (последната накшатра) и Ашвини (първата накшатра). И двата астеризма се считат за благоприятни. В Ревати цикълът на преражданията стига до своя завършек, в Ашвини се ражда нов живот, цикълът отново се повтаря – тя е ”бебето” в индийския Зодиак, затова често се изобразява във вид на колесница с впрегнати коне, като символ на новото начало, на бързината, енергията, виталността и устрема. Тук Слънчевият бог има своята екзалтация, а енергията на тази накшатра се свързва с лечителството, с бързо и ефективно изцеление (животворящата сила на Слънцето).

Според наличните към този момент исторически данни и артефакти шумерите първи изобретяват календара. Тяхната математика и измервателна система се използва и до ден днешен – деленето на 60 единици идва още от древна Месопотамия. Както е известно, и шумерската, и египетската цивилизации са възникнали внезапно. Има хипотези за техния извънземен произход, както и за влияние от Атлантида. И двете антични култури са се отличавали с развита научна мисъл и огромен обем познания в най-различни сфери, особено в областта на астрономията. Античната астрология в своята най-ранна форма се е основавала върху директна наблюдателна практика, тоест била е едно цяло с науката астрономия.