В тази публикация е представен превод на интересен доклад, посветен на античната гръцка астрология и астрономия. Неговият автор е А.Д. Пантелеев, изнесъл този доклад на конференция "История на естествознанието и техниката" през април 2001 г. в Санктпетербургски държавен университет (Русия). В доклада е разгледан процесът на възникване и затвърждаване на астрологията в античния елинистичен свят както от гледна точка на нейните поддръжници, така и критици.
«Астрологията е възникнала преди около три хиляди години и съществува до ден днешен; тя никога не е погивала, бидейки едно от най-големите суеверия на човечеството. Често хората не разбират защо такива астрономи като Хипарх, Птолемей, Кеплер или Тихо Брахе са отстъпили пред нея и са се опитали, макар и без особен успех, както е казал Мартин Нилсън, да я реабилитират. Всеизвестен факт е, че тя е част от източните религиозни учения. С течение на времето астрологичните знания проникват в Гърция (обикновено това е свързано с инвазията на Александър Македонски), а след това изземват първенството на "научната" астрономия в продължение на почти хиляда и петстотин години. В нашия доклад в никаква степен ние не претендираме за изчерпателно изследване, а ще се опитаме да отбележим най-важните моменти в хода на разпространяване на астрологията в гръцко-римското общество и да разгледаме причините за нейната популярност в онези времена.
Няма данни в Гърция да е имало специални култове, посветени на небесните тела, освен почитане на Луната в Аркадия. Несъмнено Слънцето и Луната са били божества, но само митични. Би било погрешно да се счита, че гърците се запознават с астрологията само след началото на походите на Александър. Вече Херодот в своята "История" говори за това, че при египтяните "всеки може да предскаже каква съдба, каква смърт и характер ще има човек, роден в един или друг ден" (II,82). Авл Хелий споменава, че халдеите са предсказали по звездите блестящо бъдеще за Еврипид на неговия баща (Noct. Att. XV,20). Изключително скептично за астрологията се отзовава астрономът Евдокс от Книд (Cic. De div. II,87). Срещу астрологията, както изглежда, се изказва и Платон в "Тимей" (40cd) (макар че някои пасажи от неговия "Федър" (247a, 252cd) позволяват да се усъмним в това).
Нека да отбележим, че Платон е изиграл особена роля в разпространяването на астрологията. Когато той прави изявления в защита на религията от критиката на софистите, особено внимание се отделя на съществуването на богове, които се грижат за неизменния ред и за стриктно спазване на законите – и това са небесните тела. След него за божествената сила на небесните тела са се изказвали почти всички философски школи, като се започне от Аристотел и стоиците. От друга страна, широко разпространено е било схващането за това, че именно звездите отговарят за промените в метеорологичното време. Тези две становища са залегнали в основата на разпространяването на астрологията в Гърция.
Сред авторите от IV век, запознати с астрологията, могат да се споменат такива имена като Ктесий и Демокрит. Теофраст, ученик на Аристотел, е бил удивен от науката на халдеите, които по небесни знамения не само са правили предсказания за метеорологичното време, а също така за съдбата на човек или дори на цели народи. През елинистичната епоха гърците се запознават по-задълбочено с тази наука. Особена роля в този процес са изиграли, от една страна, гръцките колонизатори в Месопотамия, а от друга страна – астрономите, които са получили достъп до вавилонските архиви с астрономически записи (така например Птолемей не само е използвал такива записи за затъмнения, но също така посочва, че Хипарх, живял през II в. пр. Хр., е използвал вавилонски плочки за определяне на периодите на въртене на планетите (Almag. III,7,2; IV,2; IV,11)). Около 280 г. жрецът Берос, който се преселва на гръцкия остров Кос и открива там астрологична школа (в която се е изучил първият изтъкнат гръцки астролог Архинопол), излага система от астрологични знания в своя трактат "Babyloniaca". Берос разглежда цялата история на своята държава от гледна точка на астрологията и потвърждава теорията на катастрофите: когато всички планети са позиционирани в знака Рак или Козирог, настъпва или глобален пожар, или световен потоп. Берос не е бил единственият вавилонски астролог, предал своите знания на гърците. Поколение по-късно в елинистичния Пергам се появява предсказателят Судин. През III век се появяват и гръцки астролози: Епиген от Византия, който се е провъзгласил за ученик на халдеите, както и Критодем, който е представял своето учение за мистерия. Масов интерес към астрологията се заражда през II в. пр. Хр., когато се написват популярни учебни трактати (особена известност е получил псевдоепиграфският трактат "Откровенията на Нехепсо и Петозирис"), като по същото време навсякъде е имало практикуващи астролози. Тази популярност на астрологията не е била повсеместна: Карнеад, който е стоял начело на Академията на Платон, повдига срещу астрологията сериозни обвинения, и дори стоикът Панеций се отказва от нея. Но пък от друга страна Хипарх, който е бил прочут астроном, съставил каталог с 850 звезди, приема това учение. Плиний Старши в своята "Естествена История" казва, че той не може да я възхвали достатъчно добре, тъй като Хипарх го прави по-добре от който и да било друг, доказвайки, че звездите са свързани с хората, а нашите души са част от небесната сфера. Това е онази мистична тенденция, която окончателно се затвърждава от стоика Посидоний. Той е използвал астрологията в своята космогонична и философска система, която в продължение на много време е завладяла доста умове. Това бележи окончателно затвърждаване на астрологията в античния свят.
Сред най-влиятелните автори на гръцки астрологични трактати са били такива имена като Манефон, Критодем, Птолемей, Доротей от Сидон, Серапион, Хемин, Теокрос, Протагор от Никея, Антиох от Атина, Паулус от Александрия, Хефестион от Тива. Голяма роля в затвърждаването на астрологията като стройна система са изиграли такива изтъкнати антични астрономи като Хипарх и Птолемей.
По онова време е имало няколко астрологични системи. Най-древната от тях е била вавилонската система, където водеща роля са имали седемте планети, особено Луната. Гърците, също като вавилонците, са се основавали върху небесните знамения, но те са нарекли всяка от седемте планети с името на специално божество и са пренесли върху планетите характеристиките на съответното божество от митовете. Това е залегнало в основата на астрологични предсказания. Не на последно място се е използвала и египетската система от 36 декана (тук няма да разглеждаме сложния въпрос относно времето на нейното създаване).
Какви са "научните" основи на астрологията? Подобно на римския Янус, астрологията е имала две лица: едното е било обърнато към науката, а другото – към суеверието. В нейната основа е залегнал митологичният принцип, според който името и характерът на дадено божество се пренасят върху едно или друго небесно тяло. Сред нейните основни постижения е обединяването на този митологичен принцип с методите на точните науки – математика и астрономия. Горещата полемика срещу астрологията не донася резултат, тъй като тя е била насочена срещу отделни елементи и не е засягала най-важния недостатък – случайния характер на тези хипотези. От момента, когато гърците откриват астрологията, тя сякаш губи своята атрактивност, а през 1943 г. Мартин Нилсън е написал: "понастоящем хората не разбират как тя е могла да ръководи човечеството в продължение на две хилядолетия". Силата, с която астрологията завладява човешките умове, се състои в нейната наукоподобност. Древните физици са предполагали, че влиянието на небесните тела върху събитията на Земята е напълно допустимо. Микрокосмосът и макрокосмосът са били свързани посредством "симпатична връзка"; думата "симпатия" тук се използва в пряк смисъл – като взаимодействие. Това взаимодействие се е разбирало като строго каузално; астрологията е била най-силното проявление на каузалния принцип, който е бил фундаментален за човешкия ум. Гърците са наричали тази зависимост Heimarmene, а римляните – Fatum. Според учението на стоиците Heimarmene представлява взаимна зависимост между отделните части на Космоса или, с други думи, това е планът, според който се развива Вселената. Цицерон е дал много конкретно изложение на тази идея: "Причината ни кара да признаем, че на всеки му се случва нещо по волята на съдбата. Аз наричам съдба онова, което гърците наричат Heimarmene, тоест редът и последователността от причини, в резултат на които едно събитие води до друго. Това е неизменна истина от зората на вековете". Астрологията също приема това мото. Манилий, римски автор от I в. пр. Хр., станал известен със своята "Астрономика", казва: "Съдбата управлява света, всичко се случва по неизменен закон." (IV,5,14).
Ако я разгледаме от научна перспектива, астрологията е била грандиозна хипотеза, основаваща се върху най-прогресивната наука по онова време – астрономията, и тя е имала за цел да обясни устройството на Вселената. Така са обяснявали нейната сила на влияние критиците от античността. Строгият детерминизъм елиминира волята на боговете; астрологията започва да води до атеизъм – това се е забелязвало, но рядко.
Като говорим за причините за такова разпространяване на астрологията, е необходимо да се разгледат няколко важни момента. Преди всичко, както сме посочили, астрологията не е била нещо принципно ново за гърците и вече е съществувала някаква база за нейното по-нататъшно развитие. След това съществено влияние в процеса на разпространяване на астрологията са оказали философските школи, особено стоицизмът с неговото учение за единния космос. Ранните стоици нищо не са казвали по този въпрос, но имаме потвърждение за това, че Хрисип е вярвал на хороскопи (SVF II,954). Голямо внимание астрологията е получила и сред представителите на неопитагоризма и неоплатонизма (макар че Плотин се е опитвал да възпре нейното настъпление (II,3; II,9,3), но без успех). Специално място се отделя на астрологията в херметизма: познаването на системата на деканите и седемте планети е било път към познаване на Бог (Ascl.19, Exc.22).
Може да се предположи, наред с мнението на Е.Р. Додс, че "за нейното широко разпространение са допринесли политическите условия: в онези неспокойни времена, обхващащи около половин век преди римската инвазия в Гърция, е било много важно да се знае какво ще се случи в най-близкото бъдеще". Обаче политическата история на Гърция не е била особено стабилна още от V в. пр. Хр., след Пелопонеската война, затова има смисъл да се обърне специално внимание на онези промени, които са настъпили в елинистичния свят за век и половина след похода на Александър. След разцвета на александрийската наука започва период на "безхаберно компилиране и логомахия", застой се наблюдава практически във всички сфери на знанието, с изключение може би на медицината. След системите на Платон, Аристотел, Зенон широко разпространение придобива скептицизмът, а по-нататък и различните философско-мистични направления. Няма да разглеждаме причините за този упадък, само ще отбележим, че "страхът от свободата" – несъзнателно бягство от бремето на личния избор, за който говори Додс ("в продължение на едно столетие или повече човек се сблъсква лице в лице със своята интелектуална свобода, а сега той страхливо е избягал от тази опасна перспектива, предпочитайки строгия детерминизъм на Съдбата пред суровото бреме на ежедневна отговорност"), може да обясни успеха на астрологията в този свят.»
Източник: http://centant.spbu.ru/sno/publ/pant5.htm
Забележка: Доклад, изнесен на конференция "История на естествознанието и техниката" през април 2001 г.
Превод на текста от руски език: Лилия Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар