Из ”Съкровищницата” на Антиох – за седемте планети и есенциалните достойнства

В тази статия ще ви запозная с още един античен астролог от елинистичната епоха – Антиох от Атина. Оскъдната информация, която е налична за него, е взета от други автори, които споменават за този астролог. Въз основа на авторите, които той цитира, както и онези, които цитират него, може да се направи предположение, че Антиох е живял през втората половина на 2 век след Христа – след Птолемей и преди Антигон от Никея. Въз основа на това, което споменават за него по-късни автори, става ясно, че Антиох е бил сред най-влиятелните антични астролози. Този извод може да се направи с оглед на това, че го цитират по-късни автори, сред които са Анонимния от 379 година, Хефестион от Тива, Палхус, Фирмикус Матернус, Порфирий и Реторий. Около 500 г. сл. Хр. Реторий Египетски е включил в своя астрологичен сборник голяма част от трудовете на Антиох.

Тук представям на вашето внимание кратко изложение за седемте блуждаещи звезди.

-Кронос, както казват, има управление върху временни въпроси, дава валежи и захлаждане. Когато е в добра конфигурация, носи полза на родения, дава прираст. В неблагоприятни конфигурации носи нещастия. Наричат го Файнон.

-Зевс, както казват, има власт над величието, добрата слава и достойнството. Наричат го Фаетон.

-Арес има огнен цвят, управлява кръвта в нашето тяло и половия нагон, причинява гняв, желание и дава смелост. Наричат го Пироис.

-Слънцето има власт над диханието и душата, както и върху движението. Наричат го Аполон.

-Хермес, имайки предвид, че при сближаване със Слънцето той се вижда по-рядко, има управление върху практичния ум, речта, разбирането и т.н. Наричат го Стилбон.

-Афродита, когато се намира около Слънцето и е с висок магнитуд, дава миловидност, непорочност, привързаност и еротична любов. Наричат я Фосфорос.

-Луната, която е по-близо до Земята, пренася светлината на звездите и управлява околоземната сфера, има власт над човешкото тяло. Тя прави седем фази със Слънцето. Наричат я Селена.

Нека също така се запознаем с мнението на Антиох относно противоположните места на планетите (на старогръцки: enantiōma), тоест каква е била философската обосновка на това понятие в античността – обител и заточение.

«Защо домицилът на Слънцето и Луната е противоположен на домицила на Кронос? Това е защото Слънцето и Луната са светила в Космоса [под Космос са разбирали Слънчевата система], докато Кронос е властелин на тъмнината. Оттам светлината винаги противостои на тъмнината, а тъмнината противостои на светлината. По същия начин, защо домицилът на Хермес е противоположен на домицила на Зевс, а домицилът на Зевс противостои на домицила на Хермес? Това е защото Зевс управлява притежанията и материалното благополучие, докато Хермес има власт над дискусиите. Мисловната способност винаги презира и противостои на желанието за притежания, а материалното благополучие противостои на мисловното начало. По същия начин, защо домицилът на Арес е противоположен на домицила на Афродита? Това е защото Афродита е господарка на всякакво желание, наслада и удоволствие, докато Арес има власт над всякакъв страх, над войната и страстта. Всичко сладко, желано и приятно е противоположно на страшното, страстното и полемичното.»

След това авторът говори за смесване на качества и какъв резултат се получава: «Защо тогава Арес заедно с Афродита води до прелюбодеяние? Съмнително е, че всяко прелюбодеяние включва в себе си удоволствие и страх, тоест Арес и Афродита. По същия начин вижте как Афродита общува с Кронос и прави родения лишен от семе [има се предвид стерилност, малобройно потомство], без късмет с децата, порочен и неженен, заради смесване на природата на двете. Причината е в следното: тъй като Кронос е студен и сух по своята природа, и макар че единият от горепосочените е студен и сух, това, което е приятно и дава плодове, е диханието [препратка към философията на Аристотел: говори се за елемента въздух, който е топъл и влажен за разлика от студено и сухо качество; качествата топло и влажно се разглеждат като фактор, обуславящ фертилността], как той [Кронос] ще стане онова, което дава деца, и как ще има приятен брак предвид това, че е стара и зла звезда?»

Както виждате, зад всеки астрологичен постулат в античността е стояла философска концепция, свързана с първичната природа, качествата и сигнификациите на планетите. Есенциалните достойнства и слабости на планетите не са се определяли на случаен принцип.