Кратко изложение на Хиерокъл относно таблицата на Трасил

 В тази статия ще ви запозная с астролог от античния период, за който вероятно малцина са чували. Това е Трасил, който се е прочул като астролог на Тиберий. Предполага се, че е починал през 36 г. сл. Хр. За него се споменава при Валенс, Порфирий и други автори като за тълкувател на Нехепсо-Петозирис. Особен интерес в неговия трактат представлява бегло споменаване за точката на пролетното равноденствие, а също така ясно изложение относно природата на дванадесетте места, понастоящем известни като домове, според Хермес.

Какво включва трактатът на Трасил? Под таблица в заглавието на статията се разбира схема за тълкуване. Благодарение на проекта Хиндсайт в наши дни можем да се запознаем с древната астрологична мисъл в превод на съвременни езици.

На първо място той тълкува природата на зодиакалните знаци (zōidia), като ги определя по следния начин: например, че някои от тях са с човешка форма, други са с животинска; и че някои са мъжки, други са женски; някои са равни, други са тропически. И че повратните точки на тропическите знаци не са в първия градус на зодията, както твърдят някои, а в осмия градус (Валенс е приел, че точката на пролетното равноденствие попада в първия декан на Овена: в хороскопите, които той използва, се подразбира осмият градус).

Освен това той твърди, че сред 12те зодиакални знака някои са командващи, други са подчиняващи се; някои са четирикраки, други не; някои са неподвижни, други са с двойствена природа; някои са двутелесни, други водни, земни и земноводни; някои дават изобилие от семе, други са плодовити, има и безплодни; някои са умни, някои тайнствени; някои са гърбави, други двуцветни. Също така той разяснява за всеки зодиакален знак с кой вятър е свързан (антична доктрина, в която се разглеждат посоките) и че един от тях е домицил за някоя от седемте звезди (планети), където те имат издигане, колесница и управление, а също така заточение. Той говори за фигурите на звездите с Луната и че те правят по три фази, докато Луната прави седем; и че сред звездите изгревът и залезът са двояки – едното е спрямо Космоса, другото е спрямо Слънцето; и че движението на планетите е противоположно на цялото, че тяхното движение се променя по ширина и дълбочина (буквален превод, в текста не става ясно и няма бележки под линия); и че цикълът на възвръщане на звездите е троен (бележка под линия: ”apokatastasis – ако тук той има предвид малки, средни и големи планетарни периоди, това предполага, че дори големият период, който е свързан с общото количество терми, отредени на всяка планета, представлява цикъл на възвръщане. Това може да спомогне за разбирането на произхода на това загадъчно достойнство.”), като възвръщането включва период от една точка до същата точка; какво представлява ретроградацията, проградацията (не се уточнява какво е, но имайки предвид значението на англоезичната дума, може да означава забавяне на скоростта преди стационарната спирка), стационарността и скриването; и как една звезда става вечерна или утринна, и че има акронична фаза, и само за няколко те образуват фигури.

Също така той разглежда Сферата на септенера според традицията на Петозирис и Нехепсо. Той тълкува природата на планетите, коя от тях с кой зодиакален знак е свързана, след това споменава, че Кронос и Зевс съпровождат Слънцето, докато Арес и Афродита съпровождат Луната, затова едните са от сектата на Слънцето, а другите са от сектата на Луната, докато Хермес е общ (по природа); и че съобразно всяка секта на Слънцето са отредени мъжките зодии, а на Луната женските; и че Луната е получила два тригона, а именно от Телец и от Рак. Той разглежда Космическото раждане (Тема Мунди) и описвайки хороскопа, препоръчва раждането на всеки човек да се изследва според модела на Космическото раждане. Той също така говори относно центровете (ъглови домове), и че Hōroskopos представлява изгрева или тъй наречения Асцендент и благоприятно място, диаметрално противоположен му е Десцендентът; споменава за дома, който е с десен квадрат към изгряващия – това е Средата на Небето (Медиум Цели), срещу който е разположен подземният център (Имум Цели), който е с ляв квадрат към Асцендента. Съобразно това има четири падащи дома и четири следващи, които изгряват след центровете. Падащият дом спрямо Асцендента се нарича Злият Дух (12 дом), диаметрално противоположният на него – Злата Съдба (6 дом). След това той посочва, че зодиакалният знак, който изгрява в момента на раждане, се нарича Живот (zōē), следващият след него отговаря за начина на живот и поминъка (bios), третият знак отговаря за братята, а подземният за родителите, този след него (петият) – за децата, следващият – за телесните недъзи, Десцендентът – за съпругата, а знакът, който залязва след него (осми) – се нарича съдба или смърт. След това изложение е представен образец, който му съответства, той определя основното правило за разглеждане на хороскопа. Сред всичко това той прави тълкуване относно продължителността на живота, определена от звездите, относно начина на живот и относно останалите шест сфери (теми) – имат се предвид братя и сестри, родители, деца, телесни недъзи, съпруга и съдба. Освен това той тълкува положението в живота с оглед на десето място и всичко, за което сочат звездите, които се намират в десето място една спрямо друга.

Предполагам, че четящите ще се сблъскат с доста неясноти, но такъв е преводният текст. Имайте предвид, че е превод от старогръцки и вероятно изказът в оригинала е бил много архаичен. Освен това в частта за фазите и възвръщанията на планетите се предполага наличие на научни способности и астрономически познания у четящите. В античността тези трактати са били предназначени за много тесен кръг хора – учени и жреци, затова авторите не са описвали всичко с подробни разяснения.