Античното учение за Планетните Сфери – Халдейският ред

 Според античните изследователи на небесната механика колкото е по-бавен един обект, толкова е по-силно и дългосрочно неговото влияние. Бързо движещи се обекти се разглеждат като фактори с по-краткотраен и не толкова значим ефект, а бавните са тежки и силни. Взема се под внимание скоростта на Слънцето, Луната и петте видими планети, ако се наблюдават от Земята. Слънцето обикаля небесната сфера за 1 година, 365 дни. Луната обикаля еклиптиката за малко над 27 дни. Меркурий винаги е твърде близо до Слънцето и прави пълна обиколка около него за 116 дни. Цикълът на Венера е около 584 дни, толкова време е нужно за пълна обиколка около Слънцето. Марс изминава небесната сфера за около 780 дни. Юпитер се движи по-бавно от Марс, а Сатурн – по-бавно от Юпитер. И така планетите се подреждат от най-бавната и силна до най-бързата, съответно получаваме Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луна. Но тук на пръв поглед не се проследява съответствие с дните от седмицата.

Античните вавилонски астролози (а те са били и астрономи) са подреждали Слънцето, Луната и планетите от по-бавното към по-бързото небесно тяло, както е посочено по-горе. Те са разделяли всеки ден на 12 часа и всяка нощ на 12 часа, за да се получи едно денонощие с продължителност 24 часа. Или по-точно древноегипетските съвременници на вавилонските жреци са разделяли деня и нощта на 24 часа. Всеки час се е управлявал от някое божество от небесния пантеон. Например първият час се е отреждал на Сатурн, вторият – на Юпитер, третият – на Марс и т.н., като се е спазвала подредбата от най-бавната до най-бързата планета. И тъй като първият час се е свързвал със Сатурн, денят се нарича събота (сатурнов ден). Сатурн управлява първия час, с него стартира денят и получава съответното наименование. После се разпределят останалите божества, докато не се стигне до осмия час, и с оглед на седемте планети последователността се преповтаря, тоест осмият час се управлява от Сатурн, деветият – от Юпитер и т.н. Предвид старата подредба, която се е използвала от вавилонски астролози, получаваме следната последователност: събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и после пак се започва със събота.

При халдейския ред на планетите се взема предвид тяхната орбиталната скорост. Добра илюстрация на тази система е Звездата на Маговете. Интересно е да се отбележи, че управителите на 36те деканата също се определят по халдейския ред. Тази система е описана от такива автори от античността като Теокрос Вавилонеца (египетски астролог, живял ориентировъчно около 1 век сл. Хр. – със сигурност може само да се каже, че е било преди Порфирий), Ветиус Валенс (2 век) и Фирмикус Матернус (4 век).

За разлика от това в съвременната западна астрология управителите на трите деканата във всеки знак се определят по друг начин, схемата е много по-семпла – вземат се планетите, управляващи трите знака от същия триплицитет (управители по домицил, а не триплицитетни). В резултат на присъщата на модерната астрология тенденция към опростяване, от системата постепенно са били изхвърлени основополагащи философски и езотерични принципи. Говорим за астрологична традиция, която в основата си е била херметична. Тези принципи са загатнати в Корпус Херметикум, където се споменава за Сферата на Блуждаещите звезди, Сферата на Неподвижните звезди и Божествената Сфера. Първите шест сфери отвъд Земята са свързани с планетите, седмата – с неподвижните звезди, а за осмата се казва, че е място на Хармония, т.е. Душата се слива с нея след пречистване и отхвърляне на всички страсти, които са били присъщи на нейната материална еманация и след смъртта се завръщат при животинската природа.

Цитат от Глава XVI на Корпус Херметикум: ”Около Слънцето се разполагат осем сфери, подчиняващи се на Него – [сфера] на Неподвижните, Шест [сфери] на Блуждаещите и една Околоземна. На тези сфери се подчиняват демоните, а на тях – хората. И така всички неща и всички [от тях] се подчиняват на Бога.”

В Корпус Херметикум има също така индиректно споменаване за духовните същности (т.нар. даймони), управляващи Сферата на Неподвижните звезди, всяка от които има влияние върху някой от деканатите.