Тема Мунди – еталонен образец за аспектите в традиционната астрология

В тази статия предлагам на вашето внимание кратко въведение в теорията на аспектите в античната астрология. Забелязвам, че сред някои съвременни астролози (най-вече от психологическото направление), не само сред любители, има погрешно разбиране за редица важни моменти. Както знаете, астрологията е подчинена на математико-геометрични пропорции. По същия начин работят аспектите. В античната астрология не се използват минорни и кармични аспекти, а само мажорни. Допълнително се разглеждат антисии и деклинации, отчитат се и ширините на планетите.

Прави впечатление една тенденция към стесняване на допустимите орбиси в модерната астрология, както и незачитане на така наречените знакови аспекти. Представете си натална карта, в която има 1-2 аспекта в тесен орбис. И по този начин не се заформят никакви аспектни конфигурации, които са сред основните инструменти на модерната астрология. Тогава какво правим? Как ще тълкуваме тази карта? Като ниско ниво на преработка ли, ниско еволюционно ниво на душата? Срещала съм и такива твърдения в модерната школа.

В съвременната астрология се е наложило мнението, че аспектите се определят според орбиса, а не според знака. Поради тази причина се отчитат и извънзнакови аспекти, стига да са в орбис (а това го определят настройките в астрологичната програма).

На практика обаче знаците показват какво е съотношението между две планети в хороскопа, свързани чрез аспект. Дали аспектът е хармоничен, напрегнат или изобщо няма аспект, когато планетите са разположени в невиждащи се знаци една спрямо друга или спрямо друга важна радикална точка, например спрямо Асцендента (изгряващия знак).

Като нагледен пример за това може да послужи Тема Мунди – Хороскопът на Света. От античността са известни две нейни версии – египетска и зороастрийска По-широко разпространение и известност е получила египетската, която се използва и до ден днешен. В нейната основа стоят домицилите, т.е. знаците на собствена обител. Тази карта недвусмислено показва какви са съотношенията между различните знаци, на тази база се разглеждат и аспектите. В античната астрология природата на знаците е доста по-задълбочено разгледана: така например има командващи и подчиняващи се знаци, дневни и нощни знаци, има знаци с взаимна симпатия, има и такива, които приемат влияние от друг знак, и такива, които въздействат (доминират). Така че няма как с лека ръка да се зачеркне това и да заложим на условно приети орбиси като единствено условие.

От друга страна имаме учение за орбисите и редица антични астролози са казвали, че аспектът по лъчи е по-силен от аспекта по знаци, тоест за да има хвърляне на лъч, трябва да бъде спазено някакво условие за допустим орбис. Същото важи и за аспекта по терма, който също се приема за по-силен.

И така стигаме до най-съществената разлика между модерна и традиционна (антична) астрология. В модерната астрология орбисите се определят според вида аспект, докато в античната те са според планетите – за всяка планета се дава различен орбис на влияние.

Тук ще отворя една скоба и ще отбележа, че според древната ведическа традиция аспектите са два основни вида – между знаци (раши дришти) и между планети (граха дришти). Но и орбиси има също – те се определят според планетите, а не според аспекта, също така има разлика в орбиса в зависимост от това дали планетата е в директно или в ретроградно движение. Думата ”дришти” в превод от санскрит означава поглед – това е условието за наличие на аспект между две небесни тела. Същият принцип е залегнал в основата на учението за аспектите и в традиционната западна астрология – елинистична и персо-арабска. Има и друг вид взаимодействие – чрез различни видове рецепции, но това не е предмет на разглеждане в тази статия.

И още нещо. В съвременната астрология са заложили на тесни орбиси и е възможно да има мажорен аспект между планети, които са в знаци, между които изначално такова съотношение не е налице. Например Марс в края на Близнаци да прави тригон с Луна в началото на Скорпион, а фактически те са разположени в невиждащи се знаци. Повечето астрологични програми и сайтове по подразбиране отчитат такива аспекти, тъй като в алгоритъма им е заложен определен орбис, за да се изпълни условието на наличие на аспект. Докато античната астрология залага повече на съотношението между знаците, в които са планетите, макар и да придава по-голяма значимост на аспектите, които са с по-тесен орбис. Това обаче не отменя правилото за съотношенията между знаците. Аспект, който е в орбис, но в знаци, в които такова съотношение липсва, ще има по-слабо влияние. Какъвто е случаят с ”тригона” между Марс в края на Близнаци и Луна в началото на Скорпион, който се счита за извънзнаков. Има и извънзнакови съвпади – и те според традиционната школа са с по-слабо влияние (в два съседни знака), в античната астрология обаче съвпадът не е аспект, а ”телесно съединение”.

Древният хороскоп на света Тема Мунди (египетската версия) се използва като учебникарски пример и утвърден еталон за аспектните съотношения, които се формират между различните знаци. Изначално орбисите на влияние са били атрибут на планетите, докато различните видове аспекти са се определяли според съотношението между двата ангажирани знака.

Надявам се тази уводна статия да ви е била полезна и да разсее някои неясноти относно аспектите в античната астрология – как и по какъв начин се определят.