Астрологията през античността и съвремието – от практика към абстракция

Реших да напиша тази уводна статия, след като срещам масово неразбиране сред хора, които се интересуват основно от модерна психологическа астрология, относно ролята на астрологията и нейния инструментариум за практическа работа в античността.

Вероятно сте чували и от съвременни астролози, че Астрологията някога се е наричала ”царска наука”. Поради простата причина, че в древността това знание се е разпространявало в ограничен кръг и само сред елита, т.е. астрология и астрономия (те някога са били едно цяло) са се изучавали само от посветени адепти – жреци, математици и учени хора. Доказателство за това са най-древните позовавания на трудовете на Нехепсо и Петозириз (египетски фараон и неговият жрец), които се срещат в редица трактати на астролози от следващите поколения, като започнем още от ранната гръцка астрология.

И първоначално рождената (натална) астрология се е практикувала само за ограничен елитарен кръг от обществото – царе, фараони и управници. В такива случаи на раждането са присъствали всички приближени на краля и часът се е фиксирал точно.

За всички останали хора такива регистри на ражданията не са се водели, поради което наталната и прогностичната астрология не е била приложима. В такъв случай за някои по-заможни клиенти (астрологията в древността не е била достъпна за простолюдието, т.е. за обикновените хора) са се правили консултации с помощта на Хорарна астрология, която идва още от античната елинистична епоха, когато се развива и изгражда хороскопната астрология, а заедно с нея и така наречената катархен астрология – ”астрология на началото”. В този клон са се обединявали хорарни, елективни и събитийни карти. Всяка една от тях се е разглеждала като своеобразно начало на нещо (katarhai или katarche).

Този клон на астрологията е функционирал, подчинявайки се на определени правила, които задължително е трябвало да се познават. Нямало е никакво място за импровизации и свободни съчинения, които в съвременната психологическа астрология се представят като ”творчески подход”, без позоваване на какъвто и да било достоверен компетентен източник.

Ако говорим за традиционната (антична) хорарна астрология, имало е определени правила за радикалност, които са се вземали под внимание. И от тях е зависело тълкуването на хорарния въпрос и дали въобще си струва въпросът да бъде разгледан. В съвременната хорарна астрология тези правила за радикалност също имат приложение, но в доста по-ограничен брой и тяхното разбиране вече е изкривено и непълно.

Имало е също така определени изисквания към начина, по който се формулират хорарните въпроси, за да получи питащият (кверентът) максимално ясен и конкретен отговор, който да му бъде полезен и да спомогне в разрешаването на дадена ситуация. Тези правила също не могат да се неглижират, както си мислят някои от привържениците на съвременната психологическа астрология. Древната астрология никога не е била абстрактна наука, независимо за кой неин клон става въпрос. Особено хорарната, която е много конкретна и практична. Никакво поле за свободни съчинения е нямало тогава.

Що се отнася до любимия на съвременните астролози и техните последователи психологически елемент, не бива да се забравя, че Психологията е сравнително млада наука, на около стотина години. Докато Астрологията е наука с хилядолетна история. И да се психологизира традиционната хорарна астрология е напълно неуместно, ако искаме да се придържаме към автентичната традиция. Също така и поради простата причина, че психология и психотерапия в античността никъде е нямало, нито такъв тип специализирани заведения и институции. А наталният анализ е включвал оценка на темперамента и вродените ментални и душевни качества на индивида, която се е извършвала с малко по-различни инструменти и методи в сравнение със съвременната астропсихология. Психологически портрет такъв, какъвто го познаваме в съвременната астрология, тогава е нямало. Духът на времето е бил различен, хората са се интересували от много конкретни неща и оцеляването е било много по-трудно, затова никой не го е интересувало какъв характер имаш, какви силни и слаби страни и най-вече какви са твоите вътрешни субективни преживявания и възприятия. Древната апотелесматика, т.е. наука за влиянието на звездите се е занимавала с човешката съдба, проявена на материално ниво. Докато в съвременната психологическа астрология потенциалът е много разтегливо понятие, тъй като не може да се определи степента на неговата реализация в живота. Поради простата причина, че липсват астрологически инструменти за определяне на ранга на хороскопа, т.е. къде ти е таванът на възможностите и в каква среда ще се движиш. От това в крайна сметка зависи и степента на реализация на нашия потенциал. А инструментариум за нейното определяне не е наличен в съвременната астропсихология, именно затова се говори предимно за ”възможности” и ”потенциали”, но никога нищо конкретно. Учудена съм, че някои клиентки се впечатляват именно от този начин на поднасяне на информация – като абстрактни потенциали, но вероятно са попадали предимно на такъв тип астролози – разказвачи на красиви приказки. Ами ако на човек въобще не му е отредено да попадне в среда, която да съдейства за реализация на вродения потенциал, колкото и да е способен, талантлив? Тогава сигурно ще си кажем, че ”хубавата ябълка прасета я ядат”. И задължително ще потърсим оправдание с токсични семейни модели, детски травми и други неща от миналото за ”отработване”. И така си търсим удобно оправдание за неуспехите през целия живот, без въобще да сме наясно в какъв коловоз се движим. Без да поемем лична отговорност за своята съдба, без да я осъзнаем и изживеем по най-добрия възможен начин. И продължавайки да търсим късмета си на неподходящо място и при неподходящи хора, в неподходящо обкръжение.

В тази връзка се сетих за книгата на Джон Бейнс ”Звездният човек” (съвременен последовател на херметичната философия), която бях прочела преди повече от едно десетилетие, когато още се занимавах със съвременна психологическа астрология. Не мога да правя категорични съждения доколко е вярно, но авторът на книгата беше се изказал, че всеки човек с раждането си получава еднакво количество енергия, но по-нататък в живота тя се разпределя по различен начин и в различни обеми за различни неща. Поради тази причина на никой не може да му върви еднакво във всички сфери от живота. И в този контекст добрият и опитен астролог може да види не само потенциала на хороскопа, а и в каква степен и в кои сфери той може да бъде реализиран, т.е. къде си струва да инвестираме повече лична енергия, а къде може да удряме на камък и да полагаме сизифов труд. Повечето от нас разбират тези неща по метода ”проба-грешка”, а за това нерядко се губи много време и енергия, които са най-ценният и скъп ресурс. Трупаме опитност, трупаме печал и разочарования… Ако попаднем на точния човек в лицето на астролога консултант, той може да ни каже къде има смисъл да вложим повече енергия, а къде би било уместно да се въздържаме от бомбастични очаквания и да си свалим розовите очила. Защото възможностите на никой човек не са неограничени и като цяло на съвременните хора им липсва философско разбиране за механизма на Съдбата. И в крайна сметка какво се получава – вместо пълноценно да изживеем живота си, ние го сънуваме. Илюзиите в повечето случаи имат твърде висока цена.