Древната астрологична наука в арабския манускрипт Пикатрикс

В тази статия ще ви разкажа за Пикатрикс и неговата поява в Европа.

Това е древен манускрипт, написан през 11ти век от неизвестен арабски автор. Оригиналното наименование на книгата Ghāyat al-Ḥakīm може да се преведе като "Целта на мъдрите". За него споменава Йоханес Хартлиб в своето писмо до римския император Максимилиан I през 1456 година: "Това е най-съвършената и опасна магическа книга, която е наложила вечно проклятие върху немалко читатели."

Този древен манускрипт, който се е съхранил само във вид на преводи, и до ден днешен остава истинска загадка за повечето изследователи, тъй като представлява смес на магия, астрология, окултизъм и алхимия. Както е записаното в уводната част на Пикатрикс, авторът е обединил в тази книга информация от повече от двеста различни манускрипта, като го превръща в "Магическа енциклопедия", която "позволява на човека да постигне единство между магията, космоса и душата".

"В желанието си да разкрия тайната на Сътворението, станах търсач и открих тъмна пещера в недрата та Земята. Тя бе изпълнена с неспирни ветрове и непреклонна душевна сила. Запитах я: "Коя си ти?". И тя ми отговори: "Аз съм твоята съвършена природа". Тогава аз попитах: "Мога ли да те опозная?". Тя отвърна: "Това зависи само от теб."

Интересно е да се отбележи, че още в началото на книгата, където се говори за мирозданието и устройството на Космоса, анонимният арабски автор споменава за влиянието на Луната върху човешкия живот и всички процеси в Природата, като е дал много подробно описание на лунните стоянки, техните характеристики, с какви неподвижни звезди са свързани и за какво може да се използва тяхната енергия. По-нататък прави впечатление, че направата на магически талисмани се подчинява на определени астрологични правила, т.е. окултистът, който ги изготвя, е трябвало да бъде и добре подготвен астролог. Изброените правила, между впрочем, много приличат на правилата от елективната (изборна) астрология, почти не виждам разлика.

По-нататък се споменава и за гръцкия философ Аристотел, който е имал освен това и творби, свързани с астралната магия. Той е бил на мнение, че има начини посредством определени ритуали, магически образи и думи да се инвокират, т.е. да се привлекат определени духовни същности, за да може да се прояви тяхната енергия на материално ниво за постигане на определени цели и ефекти.

И още един интересен фрагмент: "Всеки мъдрец притежава своя специална сила, която му е дадена от Висшите духове. Онази сила, която го подкрепя, вдъхновява и отваря пред него портите на мъдростта. И тази сила е свързана със силата на планетата, която има управление върху рождения хороскоп, която направлява мъдреца, израства заедно с него и го захранва." – думи на Аристотел, цитирани в Пикатрикс. Тук ясно се проследява връзката с планетата Алмутен на хороскопа.

След това авторът говори за мирозданието и за устройството на човешката същност. Цитирам в превод много интересен пасаж, в който ясно си проличава философската концепция на древните за физическата и духовната компонента на човешката същност, за енергиите на елементите, за противоположностите и дуализма:

"Човек има плътно тяло и фин дух, защото едната му част е фина, а другата част е плътна. Фината част принадлежи на живота, а плътната на смъртта; на едното му е присъща подвижна среда, а на другото – неподвижна; едната среда е структурирана, а другата няма форма; едната среда е нощ, а другата е ден; едната е светлина, а другата е тъмнина, едната е видима, а другата е скрита, едната възприема, а другата съществува само във възприятията, едната оказва натиск надолу, а другата бива притисната. Едната част се срамува от зли дела и прави онова, което ѝ скимне, и се разкайва за други постъпки. Той [човекът] се състои от фина и неуловима материя; съдържа в себе си плътността на земята, финеса на въздуха, горещината на огъня и студенината на водата, от които той е създаден равен в своето движение благодарение на собствената си жизнена сила. То знае горещината на огъня заради горещината, която съществува в човека, и студенината на водата заради студенината, проявена в него; и по такъв начин всеки елемент, от който то е създадено, се опознава в него."

По-нататък в следващите раздели на книгата ("Небесните образи и техните тайни") е направено изложение за устройството на небесната сфера. Говори се за съзвездията, как изгряват и залязват, за неподвижните звезди, за зодиакалните знаци. Споменава се за 48 съзвездия, които са били известни по онова време (според съвременната астрономия са 88 на брой). Относно зодиакалните знаци изрично се споменава, че техните позиции не са неизменни и се променят през хилядолетията, докато при съзвездията, които са видими около полюсите на Земята, тази промяна не е толкова забележима. Споменава се за индийците и за тяхното разглеждане на зодиакалните декани. От книгата става ясно, че са използвали седем на брой планети – така нареченият септенер. По-нататък се говори за фазите на Луната и отново за някои правила във връзка с изготвяне на елекция (изборна астрология), като се прави позоваване на някои правила, изложени още от древногръцкия астролог Доротей Сидонски. След това има кратко изложение за небесната сфера, в която се проследява връзка с принципите на херметизма (от Корпус Херметикум), според които първите седем сфери се управляват от планетите от септенера, а осмата сфера е място на зодиакалните знаци (съзвездията) и неподвижните звезди.

Ако говорим за средновековна Европа, има данни, че прочутият арабски манускрипт по астрология, черна магия и талисмани "Пикатрикс" е бил докаран за пръв път в Полша от Пьотър Гашовец, след като от същия е било направено негово копие. Там често са го наричали "гримуар". В тази книга, както се спомена по-горе в изложението, се разглеждат такива теми като природата на небесната сфера и атмосферни явления, връзка между зодиакалните знаци и планетите.

Пьотър Гашовец (живял вероятно през 1420-1474 г.) е полски астролог, доктор на медицинските науки, професор и ректор в Академията на науките в Краков. Той е бил придворен лекар и астролог по времето на крал Казимир IV Ягелончик и е имал огромно влияние върху неговата политика. Пьотър Гашовец е автор на редица творби по астрология, в това число "Canones tabularum", "De mutationibus aeris" ("De mutacione aeris"), както и съставител на астрономически таблици. През 1453 година Гашовец създава каталог с петнадесет неподвижни звезди, който се е казвал "Consideracio de 15 stellis prime magnitudinis". Краковският алманах за 1474 година, който е най-старият запазен документ, излязъл от печат в Полша, също му се приписва като авторство. Подобно на други календари и алманаси по онова време, в Almanach Cracoviense е включен списък с църковни празници наред с астрономически данни. Той също така съдържа препоръки относно най-благоприятните дни от астрологична гледна точка за такива медицински процедури като кръвопускане, в зависимост от възрастта на пациента и неговото здравословно състояние. Единственото запазено копие на този документ се намира в Библиотеката на Ягелонския университет.

Средновековният арабски Пикатрикс понастоящем е достъпен на английски език в превод от Джон Майкъл Грийр и Кристофър Уорнък. На български език не е превеждан, нашите издателства не проявяват интерес към такава литература.