Звездното небе в древна Месопотамия

 В тази публикация накратко ще ви запозная с някои елементи на античната вавилонска астрология, която напоследък става все по-атрактивна и популярна у нас. Настоящото изложение се основава върху различни източници и има за цел да разсее някои неясноти около двата използвани Зодиака – тропически и сидерален. И двата имат своята астрономическа обосновка.

Дотук оставам с впечатлението, че сякаш се е наложило не съвсем вярно разбиране по въпроса за използвания Зодиак. Както знаете, сидералният Зодиак отчита прецесията на равноденствените точки и аксиалната прецесия (наклона на земната ос) спрямо някои ключови неподвижни звезди. Но и двата Зодиака, независимо от разликата, която в момента е към 24 градуса, включват 12 знака с равна дължина от по 30 градуса всеки. Тези 12 зодиакални знака бележат видимия път на Слънцето през небесната сфера в рамките на годината. Назовани са с имената на съзвездията, които се проектират върху еклиптиката. Това са така наречените зодиакални съзвездия, но има и извънзодиакални – те не са върху еклиптиката, съответно не изграждат зодиакалния пояс, но могат да изгряват, залязват и кулминират заедно със зодиакалните съзвездия (по същия начин има и неподвижни звезди, които са извън еклиптиката). Тук вече говорим за реалните астрономически съзвездия, които са повече от 12 на брой и не са с равна дължина. Някои от тях могат да се наблюдават в северното полукълбо, а други – в южното.

Редица исторически артефакти сочат, че Зодиаците в античността са имали локален характер. В древен Египет са имали свой Зодиак, изграден от 36 декана и съответстващи управляващи божества (и съзвездия – т.нар. додекаори), в древна Месопотамия също са ползвали свой Зодиак, който се разминава с по-късната елинистична версия, макар и да има редица прилики. За деканите през гръцко-египетския период също има редица научни публикации, един от по-интересните автори е немският учен и лингвист Франц Бол.

В древна Месопотамия през неоасирийския период Зодиакът във вида, в който го познаваме днес и в който е стигнал до нас от античната гръцка епоха, все още не е съществувал. Небето се е разделяло на ”три пътя”, свързани с тамошните божества: пътят на Енлил, пътят на Ану и пътят на Еа.

-Пътят на Енлил включва северни звезди – 33 на брой.

-Пътят на Ану включва екваториални звезди – 23 на брой.

-Пътят на Еа включва южни звезди – 15 на брой.

Освен това в Мул.Апин е включен и списък със звезди, които попадат на ”пътя на Луната”. Фактически те включват в себе си вавилонски прототип на по-нататъшните зодиакални съзвездия, които впоследствие изграждат традиционния Зодиак във вида, в който днес го познаваме и използваме.

Позициите на планетите и Луната са се определяли във връзка със 17 астрономически съзвездия, като не всички от тях са се проектирали върху еклиптиката. Те са описани в първата глинена плочка от Мул.Апин като ”Богове, стоящи на пътя на Луната”. Тези 17 астеризма са включвали следните съзвездия: mul.mul ”Звездите” – Плеядите, gu.an.na ”Небесният Бик” – Телец, sipa.zi.an.na ”Праведният пастир на Ану” – Орион, šu.gi ”Старецът” – Персей, zubi  ”Тояга” – Аурига, maš.tab.ba.gal.gal ”Великите Близнаци” – Близнаци, al.lul “Морски рак” – Рак, ur.gu.la ”Лъв” – Лъв, ab.sin ”Бразда” – Дева, zi-ba-ni-tum ”Щипки” – Везни, gir.tab ”Скорпион” – Скорпион, pa.bil.sag ”Огнени стрели” – Стрелец, suhur.maš.ku ”Коза-риба” – Козирог, gu.la “Големият” – Водолей, kun.meš ”Опашка на лястовица” – Риби, sim.mah ”Лястовица” – Риби (югозапад), a-nu-ni-tum ”Аннунитум” – Риби (североизток), включва част от Андромеда, lu.hun.ga ”Наемен работник” – Овен.

Повечето антични омени (небесни знамения) са разглеждали планетите, които навлизат, изгряват или излизат, изчезват от определени съзвездия. И това не са само изброените по-горе 17 астеризма, но когато се е споменавало за други съзвездия, на практика те често са се идентифицирали с някоя от звездите на пътя на Луната. Лунните затъмнения също са се съотнасяли с тези астеризми на пътя на Луната.

Звездите, включени в тези ”пътища”, понякога се обединяват в групи, като условни месопотамски съзвездия, друг път това са само единични звезди. Засега тези звезди трудно могат да бъдат идентифицирани и да се направи съпоставка с реалните небесни обекти и съзвездия. Редица историци, ангажирани с проучвания в сферата на античната астрономия, правят такива опити и предлагат различни схеми на звездното небе в древния Изток. Това, което е успяло да се наложи и го ползваме до ден днешен, е античният гръцки Зодиак, макар че е имало приемственост и предаване на знания от халдейските жреци на гръцки учени – астрономи и астролози.

Тази авторска статия носи информативен характер, без да претендира за пълно и изчерпателно научно изложение.