Кратък увод в историята на Античната астрология

В тази авторска статия, без претенции за изчерпателност и академичен подход, бих искала да запозная аудиторията с историческото развитие на античната астрологична традиция.

Ако говорим за западна астрология в сегашния ѝ вид, нейните корени идват още от древна Месопотамия от преди 4 хил. години. По онова време хората започват да наблюдават небето и да водят записки, регистрирайки небесните омени (знамения). Астрологията в най-старата си форма се е основавала на непосредствено наблюдение на небето, за разлика от нейната съвременна версия, т.е. астрологията, която се познава и масово практикува в днешни времена. Може да се каже, че така наречената вавилонска астрология е рудимент, начален стадий в развитието на по-нататъшната хороскопна астрология. В онази далечна епоха започват да се регистрират данни и да се създават астрономически таблици, които се използват по-нататък и през ранната елинистична епоха, когато се извършва преход от сидеричен към тропически Зодиак. Ако говорим за хороскопна вавилонска астрология, до наши дни са стигнали много оскъдни данни. Сред тях са 28 глинени плочки, съдържащи някакво подобие на рожден хороскоп с много фрагментарен прочит (по няколко изречения за всяко раждане, т.е. натална карта). Но това е било само началото. В контекста на ранната гръцко-египетска астрология също има артефакти, които свидетелстват за наличие на такива записи, но – забележете – те не са включвали никакво тълкуване на така наречения хороскоп, който е включвал само описанието на позициите в момента на раждане: година и месец според местния календар, ден от месеца, кой знак (съзвездие) бележи часа – така наречения Асцендент, позиции на планетите в знаците. Тези изследвания са направени от редица учени, сред които е Александър Джонс – професор по история на точните науки от Античността (да, забележете – Астрологията в древността е била едно цяло с науките – астрономия и математика!). Така че тук със сигурност може да се твърди, че най-ранната хороскопна натална астрология от античния период в същността си повече е приличала на водене на записки с регистрация на ражданията, докато се е изграждал и усъвършенствал математическият апарат. Все още не е бил изграден нито универсалният, нито тематичният подход към тълкуване на хороскопа.

Античната астрология, както се знае, е била тясно свързана с митологичния божествен пантеон на древните хора и с техните религиозни представи. В първоначалния си вид тя е била повече мунданна, отколкото натална. Според небесните знамения са се правили предсказания за съдбата на държавата, нейните отношения със съседите, живота на царя и царицата, за народа и неговото благоденствие, за времето, реколтата, войните и епидемиите. Постепенно вавилонското влияние навлиза и в Египет, където мигрира част от халдейските жреци. Трудно е да се каже дали египетската и вавилонската астрология са съществували паралелно, независимо една от друга. Някои историци твърдят, че не са срещали споменаване за астрологията като познание в древноегипетски артефакти преди проникването на халдейско влияние в Египет. Египетската астрология в най-старата си версия също е била мунданна, основавала се е на сотически цикли поради особения почит, с който се е ползвала неподвижната звезда Сириус, в тогавашни времена известна като Сотис. В най-старата си версия хороскопът е включвал 36 дома, т.е. 12 знака, разделени на по 3 декана. Всеки декан се е свързвал с конкретно божество (нетер), а в небето те са имали аналогии сред съзвездията, планетите и неподвижните звезди. Във Вавилон хороскопът се разделя на 12 сектора спрямо изгряващия знак. В по-нататъшната елинистична астрология тези 12 сектора са се наричали ”места” (а не домове). Най-старата известна домификация е пълнознаковата, т.е. по система ”дом=знак”. В по-късната елинистична астрология започва да се използва и равнодомна система от изгряващия градус, като паралелно са се използвали и двете – пълнознакова и равнодомна. По-нататък в практиката навлизат и квадрантните системи, с постепенното развитие на математиката и сферичната тригонометрия. Тези системи се използват и днес. Пълнознакова система се използва и във ведическата астрология (Джьотиш) до ден днешен, която е единствена антична астрологична система с непрекъсната традиция, за разлика от вавилонската, елинистичната и персо-арабската. Не може със сигурност да се каже кога се е зародила ведическата традиция, има противоречиви мнения и становища. Наред с това няма и запазени писмени артефакти, които да датират със сигурност нейното начало, тъй като в голямата си част древното ведическо знание се е предавало като устна традиция. Привържениците на елинистичната астрология твърдят, че астрологията в Индия се е зародила след проникване на гръцко влияние – т.нар. Яванаджатака (гръцка астрология) по времето на Александър Велики. От друга страна има и твърдения, че ведическата традиция е на около 5-6 хил. години, което я поставя преди вавилонската, макар че според официални източници във Вавилон се откриват първите регистрирани записи и артефакти, свързани с астрологията. Но в Индия, като се знае, голяма част от астрологичното познание се е предавала във вид на устна традиция. Известно е, че в древна Индия, както и във Вавилон, са се правили много точни математико-астрономически изчисления. Един от основополагащите трудове по антична ведическа астрономия е Сурйя Сидханта. Това, което се е запазило от античната елинистична астрология, са само фрагменти. Има много непреведени до ден днешен трактати. Забележителен принос в това отношение има проектът Хиндсайт, за който е бил ангажиран екип от учени, лингвисти и астролози. Проектът се разделя на Гръцка следа, Арабска следа и Латинска следа, съответно с преводи от старогръцки, арабски и латински. В чужбина – както в западния свят, така и в рускоезичните държави, има редица учени и астролози, които превеждат антични и средновековни трактати и ги правят достъпни за обществеността. В англоезичния свят сред по-известните имена са Джеймс Хершел Холден и Бенджамин Дайкс. В немскоезичните научни среди това са Щефан Хайлен и Франц Бол. В момента набира скорост и проектът на унгарския лингвист и изследовател – Левенте Ласло. Немалък принос има и професор Дейвид Пингри, макар и с някои неточности в неговите преводи, тъй като той е бил учен, а не практикуващ астролог. В рускоезичните среди също работят астролози с капацитет за превод от старогръцки и латински език – сред тях има и хора с научни степени, завършили Класическа филология.

Ако се върнем отново към хронологията, след елинистичната астрология идва епоха на персо-арабската. По-нататък възниква и османо-турска версия, но тя дължи своето възникване на арабско влияние. Постепенно астрологията се надгражда с различни системи за домификация, които непрекъснато се развиват и усъвършенстват. И въпреки това една от най-точните системи си остава пълнознаковата, която може да се използва ефективно и в крайните северни ширини, където всички останали системи са слабо приложими и не дават задоволителен резултат. Една от по-късните версии е астрологията на Ренесанса, латинизирана версия. Като цяло през късното Средновековие астрологията изживява своя упадък, а в началото на 20ти век постепенно започва да навлиза и да завзема пространство съвременната психологическа астрология, макар че от същия период на миналия век има също така утвърдени сериозни школи по съвременна астрология, които са ползвали и познавали традиционни източници, макар и да правят различни нововъведения. Също така бих искала да обърна внимание на една често срещана заблуда сред редица колеги, практикуващи съвременна астрология, която е налице в техните твърдения, че Античната астрология е била само сидерална и затова е погрешна или неточна (заради използвания ”стар” Зодиак). Тези твърдения не са основани на научни аргументи и на солидна оценъчна база, затова не могат да се приемат за сериозна критика. Всеки желаещ може сам да потърси информация за историята на Зодиака и за това как той се е променил през хилядолетията. Както и с някои астрономически реалности, свързани с прецесията на равноденствията и с наклона на земната ос, поради който прецесионен цикъл с течение на времето се получава съществена разлика между сидеричния и тропическия Зодиак. Както и с това, че повечето съвременни астролози, последователи на древната традиция, успешно работят с антични техники, използвайки ”стандартния” тропически Зодиак, при това могат да се похвалят със завидна точност и висока познаваемост. Спорът относно това кой от двата Зодиака е ”истинският” (за да набедим другия за фалшив) е много подобен на спора относно яйцето и кокошката. Ако погледнем философски на нещата, аз лично се придържам към мнението, че в контекста на развитието на съвременния свят дуализмът се задълбочава, а това неизбежно води до повече крайности в съжденията, до все по-голяма поляризация и несъгласуваност в обществото. Висшите Сили ни спускат противопоставящи се една на друга идеи (или само привидно изглеждат така, заради дуализма) и повечето хора, без да се замислят, се впускат в тяхната игра и търсят дисонанс. Това са игри на идеологии сред хората, при което повечето от нас дори не осъзнават колко силно са се увлекли от Играта, а не от Истината. И нека не забравяме – Небето е едно за всички, независимо по какъв начин са се назовавали съзвездията през различните епохи и при различни народи.